Пътят и тайната на живота - Лао Дзъ

Пътят е като празен съд, но никога не се изчерпва.
Дълбок е като бездънна пропаст – извор на всичко съществуващо.
Притъпява острото, развързва възлите, смекчава блясъка, изравнява праха.
Той е скрит и все пак винаги е с нас.
Не знам кой го е родил – по-древен е от небето и земята.

Когато великата добродетел се разпространи, тя прилича на вода.
Водата дава живот на всички неща и не се бори за нищо.
Тя се задържа на места, които всички презират,
и затова е близо до Пътя.

В жилището – добродетел е простотата.
В сърцето – добродетел е тишината.
В отношенията – добродетел е човечността.
В думите – добродетел е искреността.
В управлението – добродетел е справедливостта.
В делата – добродетел е способността.
В движението – добродетел е точният момент.

Когато не се съревноваваш, никой в света не може да ти се противопостави.
Който знае другите е умен,
който познава себе си е просветлен.
Който побеждава другите е силен,
който побеждава себе си е могъщ.
Който знае, че му е достатъчно, е богат.
Който върви неуморно по Пътя, е устойчив.
Който остава в смирение, пребъдва дълго.

Умрелият, но непрестанно жив в Пътя – това е истинското безсмъртие.
Празното пространство в съда го прави полезен.
Празнината в стаята дава възможност за обитаване.
Пространството в прозорците и вратите прави дома обитаем.
Така съществуването носи предимства,
но празнотата прави нещата полезни.

Великото цяло е безкрайно като разтворената мрежа на небето.
То е широко и всеобхватно, но нищо не пропуска.

Човек следва земята.
Земята следва небето.
Небето следва Пътя.
А Пътят следва сам себе си.

Тихият и смирен човек е подобен на долината.
Който остава като дете – ще бъде пълен със сила.
Който пречиства сърцето си – ще стане прозрачен като огледало.
Който обича хората и пребъдва в състрадание – ще бъде обиталище на Пътя.

Великият Път е прост, но хората обичат да поемат по странични пътеки.

Когато дворът е изпълнен с излишества,
народът става беден.
Когато оръжията са натрупани,
в страната цари смут.
Когато хитрините се умножават,
странни нещастия се появяват.

Затова мъдрият живее просто и се връща към същината.
Не издигай себе си – и ще пребъдеш.
Не хвали делата си – и ще бъдат трайни.
Не се противопоставяй – и никой не ще ти се противопостави.
Така мъдрият живее в ненадпреварване,
и затова никой в света не може да го надвие.