Мария Монтесори (на италиански: Maria Montessori) е италианска лекарка и световноизвестна педагожка.
Тя е първата дипломирана лекарка в страната. След получаване на докторат по медицина Монтесори започва да чете свободни лекции по педагогическа антропология в Римския университет и в Центъра по педагогика, създаден от нея в Перуджа. Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, създава възпитателен метод, основаващ се главно върху развиването на усещанията. Монтесори широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своето зараждащо се „Аз“. Критикувана е за прекаления методизъм при употребата на тези материали.
От нейните съчинения по-важни са „Научна педагогика“ (1909) и „От детето до юношата“ (1948). На български език от нейните трудове са преведени книгите: „Тайната на детството“, „Какво трябва да знаете за детето си“, „Попиващият ум“, „Детето в семейството“ и „Да откриеш детето“.