Прозрения за Простотата - АУМ - из Словото на Учителя Петър Дънов

Код на продукта:   В наличност

12.80 лв. 16.00 лв.

Крайна цена с ДДС


- +
Поръчай Поръчай Изпрати запитване Добави в любими


Безплатна доставка

Безплатна доставка

за книги над 100 лв.
Бърза обработка

Бърза обработка

на поръчките
Книги с кауза

Книги с кауза

Даряваме част от приходите
Доставките се извършват със Speedy до офис или адрес на получателя.

Книгите се доставят в срок от 1 до 3 дни.

Можете да платите чрез наложен платеж, MyPOS или по банков път.
 
Простотата е толкова естествена. Естеството е толкова скромно. То е толкова скромно, че и цветята не го забелязват.

Един от най-простите и същевременно един от най-съвършените методи - това е методът на абсолютна неподвижност. Той се е ползвал в Школите на Египет. Той се нарича още „метод на преоткриване на себе си“. Заставаш в най-удобната си поза и в пълна неподвижност - най-малко 3 минути. И нищо не трябва да мърда в теб - нито отвън, нито отвътре. Очите трябва да са затворени, за да отстранят света. Това, което мърда в човека и се движи - това са мислите, чувствата и желанията. Те принадлежат на света. Затова човек трябва да прониква все повече в себе си, в своите по-вътрешни тела - там навътре, откъдето е произлязъл. Когато човек свиква да става неподвижен и отвън, и отвътре, рано или късно от Дълбините му ще изплува Откровението. Той ще познае своя Абсолютен и Неизменен Център. Тогава вече той ще избира мислите, чувствата и желанията си, а не те него. Така ученикът става пълен господар на себе си. Каквато и лоша новина да му съобщят, той я видоизменя. И понеже той вече е господар на себе си, той приема новини само от своя Неизменен Център. А тези новини са всякога хубави. Те винаги нашепват почти едно и също нещо, което приблизително е следното: Ти си вечен. А всички новини, които ти се казват отвън, заедно със света, който ти ги казва, са временни. Ти вече нямаш мисли, чувства и желания, които са обвързани със света, защото ти позна своята Вечност, своя Център. А в този Център няма място за новини. В Библията това е наречено Тайната стаичка. Наречено е още Дух и Истина. Нима Истината се нуждае от новини? Нима Истината се нуждае от минало, настояще и бъдеще? Нима Истината се нуждае от живот на звездите и живот в отшелничество? И ето, виж: Истината, това си ти! Това малко упражнение побеждава света. Упражнението е много просто, а светът е много сложен. И затова човекът на света не може да го разбере. Човекът на света разбира само сложните неща. Сложните неща са капанът, в който мишката жадува да влезе. А простите неща са неразбираеми. Те са Дар за децата на Незнанието. Тези деца са, които обичат Духа на простотата... Ето, дадох ви Подарък. Не разсъждавайте върху Подаръка. Приемете го с цялата си душа, за да не го изгубите.

Прави ли усилия цветето да расте? Ето, наблюдавай, то не прави никакви усилия. То пониква, разцъфтява, усмихва се и после се скрива отново в своята простота. А какво правиш ти? Правиш много усилия, после възмъжаваш, но това не е разцъфтяване, защото не си естествен. После се усмихваш, но това е изкуствена усмивка, защото не си естествен. И накрая умираш неестествено. И дори се тревожиш има ли друг свят. Пита ли цветето има ли задгробен мир? Тревожи ли се цветето? Не. Простотата никога не се тревожи. Само човекът се тревожи, защото не е разбрал учението за простотата. Цветето преподава учението за простотата.

Наблюдавай простотата на цветето. Ти казваш, че то се е разцъфтяло. Аз казвам: Това е усмивката на простотата. Ти казваш, че цветето е увехнало. Аз казвам: Това е поклон към земята. Ти казваш, че цветето е умряло. Аз казвам: Знаеш ли как умира цветето? То умира с нежност, с поклон към своите свещени корени, с вътрешна грация, с тишина и безмълвие. То не създава никакъв шум, когато умира. Това е учението за простотата. А знаеш ли как умира човекът? Дори и когато умира, той създава шум. И на смъртния си одър той създава проблеми. Той превръща смъртта в проблем. Започва болка, започва агония. Тук няма никаква грация. Ти чувал ли си цветето да пъшка и да агонизира? Но човекът агонизира, той продължава да се бори. Само цветето разбира своето съществувание, то живее без борба. Цветето знае, че смъртта е част от живота. То знае, че смъртта не е враг на живота. То знае, че смъртта е едно красиво продължение на живота. Цветето приема смъртта като нов живот. То знае, че и смъртта, и животът са в естеството на нещата, докато човекът не познава естеството. Той се бори или с живота, или със смъртта. А другият неразумен процес при човека е, когато той иска само да живее, без да умира, само да се радва, без да скърби, само да цъфти, без да увяхва. Така той създава разцепление, два лагера и не разбира, че животът е едно допълнение към смъртта и смъртта е едно допълнение към живота. Той не разбира, че радостта и скръбта са тясно свързани, че те са едно цяло. Той не разбира, че скръбта създава фона, на който радостта тече. Човек не е разбрал това, което цветето знае. Понеже цветето приема смъртта с разтворени обятия, то превръща смъртта в живот. Това е методът на Любовта. А човекът не приема смъртта. Той се бори с нея, той я превръща във враг. Когато смяташ, че смъртта е враг, тя идва като враг в твоя живот. Тогава в твоя живот няма простота, няма грация, няма красота, просто защото си съумял да създадеш враг. Който е изгубил учението за простотата, той създава врагове.

Който умее да живее, той умее и да умира. Който умее да умира, той умее да се скрива. Който умее да се скрива, той разбира Невидимото. Който разбира Невидимото, става дълбок. Този, който е дълбок, е господар на простотата. Той живее в простота и простотата е неговото Тайнство. Този, за когото простите неща са Тайнство, той е постигнал Духа на нещата. Този, който е изгубил Тайнството на простите неща, той е придобил смъртта. Нима това е постижение?
 


Отзиви

Все още няма отзиви

Бъдете първия, който да оцени "Прозрения за Простотата - АУМ - из Словото на Учителя Петър Дънов"


Напишете отзив!

Изберете звезда, за да оцените "Прозрения за Простотата - АУМ - из Словото на Учителя Петър Дънов"


Създайте отзив