Съкровеномъдрието на Старците - Елеазар Хараш

Код на продукта:   В наличност

11.05 лв. 17.00 лв.

Крайна цена с ДДС


- +
Поръчай Поръчай Изпрати запитване Добави в любими


Безплатна доставка

Безплатна доставка

за книги над 100 лв.
Бърза обработка

Бърза обработка

на поръчките
Книги с кауза

Книги с кауза

Даряваме част от приходите
Доставките се извършват със Speedy до офис или адрес на получателя.

Книгите се доставят в срок от 1 до 3 дни.

Можете да платите чрез наложен платеж, MyPOS или по банков път.
 
Мракът — потайната блага вест
Що е благата вест? Две неща са благата вест — Голгота и Мракът. Голгота отстранява всичко земно и небесно и остава Вечността и само Бог. Мракът отстранява Вечността и остава само Мистерията и Пътят към Абсолюта.  
Последната Дълбочина
Има ли път за човека? Няма път. Съществува само Дълбочина. Дълбочината се явява в човека при среща с Тайната на живота. Има 13 срещи с Тайната на живота. При 13-та среща се явява Последната Дълбочина.  
 
 
Незнайното е в Премъдростта
Разумният трябва да стане чист. Чистият трябва да стане съкровен. Съкровеният трябва да стане мъдър. Мъдрият трябва да стане потайно мъдър. Само потайно мъдрият е достоен да влезе в Премъдростта.  
 
 
Потайният път на капката
Капката влезе в реката. После стигна до морето. След това влезе в океана. И накрая изчезна. Това е пътят на ученика. В този път не познаваш себе си, но познаваш Безкрайността. Така капката заживя на едно скрито място в Безкрайността.  
 
 
Освобождение от вечността
Светът е място на нуждаещите се. Другият свят е място на невежеството. Вечността е място за разумните. Ето три свята, три бедни свята. Нашият свят е отвъд тези три свята. Когато се освободим от този и от онзи свят и когато се освободим от вечността, само тогава ще придобием Мъдрост.  
 
 
В Духа няма светове
Тръгни дълбоко навътре. Първо ще откриеш една фина тъмнина. После ще видиш една тънка светлина. И тъмните, и светлите заблуждения са ненужни. Те съдържат в себе си светове. Ти си бил заключен в собствената си тъмнина и в собствената си светлина. Върви дълбоко навътре и ще откриеш сияещия си Център. Тук е Духът. В него няма светове. Почини си в Духа, защото оттук нататък те очаква потаен път.  
 
 
Човекът е Тайна, която трябва да се самооткрие
Що е животът? Свещено необясним. Що е смъртта? Скритост. Що е човекът? Тайна, която трябва да се самооткрие. И когато се самооткрие, човекът ще бъде призован.  
 
 
Нищото — мястото на Духа
Животът е навсякъде. Едни казват „животът е на земята”, други казват „животът е във въздуха”, други казват „животът е във водата”, други казват „животът е в огъня”. Аз казвам: Животът е в Духа. Но къде живее Духът? Единствено в Нищото. Нищото, това е другото име на Безпределността.  
 
 
Уменията на търсача
Велико нещо е истинският търсач. Казвам му: Когато търсиш, не намирай. Когато познаваш, не познавай. Когато любиш, не люби. — Така търсещият открива, познаващият прозира, любящият вижда. Ето какъв е пътят на търсача.  
 
 
Отвъд стихиите на природата
Земята не го обвързва. Наводнението не го докосва. Ураганът не го догонва. Огънят не го гори, нито го вижда. Ето къде живее истинският човек — истинският човек живее в Духа. Той не е обвързан с нищо.  
 
 
Могъща духовна Птица
Истинномъдрият е кръстен с Дух и Свобода. Той е могъща духовна Птица. Той няма нужда дори от крила. Не крила го движат, а древен, несътворен Огън. Навред лети той и вечността е тясна за него.  
 
 
Който преодолее тъмнината и Мрака
Светът е създаден, за да го разберат неразумните хора. Когато го разберат, те ще станат разумни. Тъмнината е създадена за недуховните хора. Когато я разберат, те ще станат духовни. Мракът е създаден за небожествените хора. Когато те разберат Мрака, ще станат божества.  
 
 
Умението да създадеш Духа в себе си
Няма път в пътя. Пътят е в безпътицата. Когато пробиеш безпътицата, явява се пътят. Когато пробиеш безпътицата, създаваш Духа в себе си.  
 
 
Безпределен, мистичен възход
Който е видял душата си, има Око. Който е видял духа си, има Мъдрост. Който е отишъл отвъд Окото и отвъд Мъдростта, той се е докоснал до Мистерията. В Мистерията съществува само едно — безпределен, мистичен възход.  
 
 
Неизповедимата Мъдрост
Ще ви кажа за Неизповедимата Мъдрост. Тя живее потайно в Духа, но Духът не знае за нея. Когато дойде нейният час, тя се отделя и заживява в своята велика Скритост. Това ядро се нарича на древния език Махира. Това е най-чистата есенция, излязла от Мистерията. Тази Махира е самата Премъдрост и затова вижда навсякъде Премъдрост. Тя прониква във всички светове. Окото й е вездесъщо. Живее във велико Безмълвие. Тя е отвъд действията, защото е по-дълбока и от най-чистото действие. Ако реши да се прояви, явява само присъствието си, преобразява всичко и отново се скрива в Безмълвието си.  
 
 
В Мястото на Пражизнената Тишина
Великият Път е потайно скрит в Безмълвието. Той не спада към езиците, думите и световете. Великият Път не е оставил следи към себе си, защото той е от друга Древност. И ако Повелителят Ар-Арахама е призовал съществото, тогава то тръгва към своята Неведомост и заживява в нея отвъд световете-ограничения. Мястото, в което живее тази Премъдрост, е Пражизнената Тишина. Тук никакви звуци не достигат. Тази Велика Тишина е неуязвима и недостъпна за световете. В нея живеят най-древните Избрани — Божествата.  
 
 
Само който е решил да стане Неизреченост
Пътят се движи от знанието към Мъдростта и от Мъдростта към Безмълвието. В Безмълвието е скрита Премъдростта. Премъдростта вижда и прониква в Мъдростта, така както Мъдростта вижда и прониква в знанието. До Пътя към Великата Премъдрост ще достигне само този, който е решил твърдо в себе си да стане Неизреченост.  
Из „Книга на Скритите Изречения”
 
Трябва да се направят два пробива
Пътят към Мъдростта и Премъдростта е особено труден и специално труден, защото трябва да се направят два пробива. При първия пробив човек трябва да пробие Истината и ако успее, тогава той се завръща в своя Дух и Истината, която е сродна с неговия Дух, му дава Мъдростта. Вторият пробив е в Нищото. Ако човешкият Дух успее да събере в себе си най-висшите си Божествени сили, тогава той пробива Нищото и Безкрайността. И тогава Мистерията, която е сродна с Тайната, скрита в човешкия Дух, го дарява с Премъдрост.  
Из „Книга на Скритите Изречения”
 
Мощна стрела, която пробива Тайната
Пътят на ума е пречистващ. Пътят на сърцето е красив. Пътят на волята е разумен. Пътят на душата е съкровен. Но тези пътища не достигат Мъдрост, те са само подготовка за човешкия Дух. Когато тези пътища са извървени, явява се човешкият Дух. Само Пътят на човешкия Дух е велик. Той взема есенцията от ума, сърцето, волята и душата и я извисява в себе си като мощна стрела, която пробива Тайната. Тогава от Сърцето на Тайната към него потича Мъдрост.  
Из „Книга на Скритите Изречения”
 
Мъдростта живее на две места
Мъдростта живее на две места: във Вечността и в Безкрайността. Когато тя иска да си почине, слиза във Вечността и си отдъхва. Когато тя иска да се вдълбочи в себе си, връща се в Безкрайността и търси своите потайни пътища към себе си.  
Из „Книга на Скритите Изречения”
 
Мъдростта преди Слънцето и Слънцата
Когато разплетеш сърцето си и го освободиш, в него ще се роди Слънце. Когато разплетеш душата си и я освободиш, в нея ще се родят милиони Слънца. Когато осъзнаеш собствения си Дух, ще се завърнеш в онази Мъдрост, която е била преди Слънцето и Слънцата.  
 
 
Твоите истински Корени
Пътувай дълбоко навътре, докато стигнеш до онова място, в което да се намериш. Ето, това е твоята Вечност. Но това са външните Корени. После пътувай още по-надълбоко навътре. Така трябва да стигнеш до мястото, в което да не можеш да се откриеш. Щом не можеш да се откриеш и щом няма и следа от тебе, тогава Безмълвната Мистерия те е докоснала. Ето къде се намират твоите истински Корени.  
 
 
Тук Духът му е Коренът
Всеки, който живее в този свят, се е провалил. Той няма Корени. Всеки, който живее в другия свят, се е отклонил. Той няма Корени. Човекът, който има Корени, живее в дълбините на своя Дух. Тук Духът му е Коренът, а Плодът на този Корен е Безмълвната Пълнота.  
 
 
Преди диханието
Ние не живеем чрез живота. Ние не умираме чрез смъртта. Животът и смъртта са само две врати на диханието. Ние имаме потаен Корен преди диханието, а диханието е само наш слуга.  
 
 
Човекът, който познава Произхода си
Светът е говорене, а отвъдният свят е мълчание. Говорене и мълчание — ето два ненужни свята. В говоренето човек се проваля, в мълчанието се разсейва. Това са все външни корени, външни сили на живота. И когато дойде бурята, друга развързана сила, тогава тези хора не устояват. Друго нещо е човекът, който познава Произхода си. Пред него бурята се прекланя и му казва: „ Ти си от друг род, нямам власт над тебе”.  
 
 
Два вида Безмълвие
Има дълбоко Безмълвие, има и тайно Безмълвие. Чрез дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците.  
 
 
Да пристигнеш в Безкрайността
Който е стигнал до мълчанието, той е придобил разумност. Коренът на мълчанието е разумността. Който е стигнал до дълбоко Безмълвие, той е придобил Вечност. Коренът на дълбокото Безмълвие е Вечността. Който е постигнал тайното Безмълвие, той е придобил Безкрайността. Коренът на тайното Безмълвие е Безкрайността.  
 
 
В Безмълвието на Безсмъртието
Когато познаеш себе си, Вечността става твой дом. Когато Вечността стане твой дом, ти си се завърнал в Безмълвието на Безсмъртието. Който е заживял в това Безмълвно Безсмъртие, вече Бог е неговият Учител.  
 
 
Свободата е отвъд нещата
Реката тече, океанът диша, птиците летят, въздухът се движи, слънцето грее, облаците светят. Но аз съм свободен. Аз съм извън всичко това.  
 
 
Безкрайността — Древната ни Родина
Силният стремеж постига Безсмъртието. Силният стремеж постига Вечността. Мощното вдъхновение постига дълбините на Духа. Мощното вдъхновение отваря вратата към Безкрайността. Вечността е малкият ни Корен, Безкрайността е големият ни Корен. Вечността е нашият Път, Безкрайността е нашата Древност.  
 
 
Премъдрият е незнаен
Лошият е погубен. Добрият е надяващ се. Разумният е пробуден. Мъдрият е истинен. Премъдрият е незнаен.  
 
 
Незнайният държи на Безкрайността
Всичко, което живее, умира. Всичко, което умира, се ражда отново в живота. Само незнайният нито умира, нито се ражда. Незнайният не държи нито на живота, нито на смъртта. Незнайният държи на Безкрайността.  
 
 
За тези, които Го познават, Бог е Незнаен
Бог е далече за тези, които не Го познават. Бог е близо за тези, които Го усещат. Но за тези, които Го познават, Бог е Незнаен. Така те живеят чрез Неговата Незнайност. Тайната на живота е скрита в Незнайното.  
 
 
Свободата е в Незнайното
Животът храни смъртта, а смъртта храни живота. Незнайното храни Безкрайността. Който е призован от Безкрайността, той е свободен. Тази свобода няма име, защото принадлежи на Нероденото.  
 
 
Да пиеш от Незнайното
Дъждът слиза и вали. Реката тече и шумоли. Океанът е обширен и спокоен. Всички те идват с причина. Но откъде идва скритият Извор? Той идва от Незнайността. Той идва без причина. Той е дошъл по закона на необятната свобода и поради това водата му е най-желана, защото който пие от Извора, пие от Незнайността. Изворът означава да внесеш в себе си нещо от Незнайността.  
 
 
Ще вървим от Мъдрост към Премъдрост
Дълбоко, дълбоко навътре в нас светят небеса, но не това е Коренът. Дълбоко, дълбоко навътре в нас свети светлина, но не това е Коренът. Дълбоко, дълбоко навътре в нас гори и сияе Прасветлина. Не е наша тя. Тя е на Древния Корен. Ако искаме да я придобием, тя ще ни изостави. Ако искаме да й служим, тя ще гори завинаги в нас и ние ще вървим от Мъдрост към Премъдрост.  
 
 
Посланието на Древния Корен
Всеки, който иска да придобие ярка Светлина и мощно Сияние за себе си, и всеки, който работи усърдно върху себе си, за да ги придобие, той ще угасне. Такава беше прастарата съдба в древността на Луцифер. Посланието на Древния Корен беше да не използваш тази светлина за себе си, а да я използваш за служене на Древния Корен.  
 
 
Само Древният в нас осмисля действието
Твоите нечисти действия са саморазрушение. Твоите благородни действия са само една жалка украса. Твоите чисти действия са шум в Тишината на Древния Корен. Каквито и действия да правиш, ако ти нямаш Древния Корен в себе си, то тези действия ще изработят в тебе твоите собствени заблуждения. А когато имаш Древния Корен в себе си, тогава и с действия, и без действия всичко е на място, защото тогава участва Древният Корен.  
 
 
Разрушенията съхраняват Вечността
Когато Древният Корен превърне вятъра в могъщ разрушител и звяр, тогава можем ли да питаме защо така духа вятърът. Напразно е всяко питане, защото всичко, което се разрушава, не е служило на Древния Корен, а на себе си. Всяко Негово мощно действие е очистващо. Ако не бяха разрушенията, няма кой да ни очисти отвътре. И тогава ние бихме развалили Вечността. Разрушенията съхраняват Вечността.  
 
 
Сиянието на Произхода
Пътят е велик, когато е насочен изцяло в дълбините навътре. И когато човек познае своя Древен Корен и заживее в него, той може вече да се върне обратно по пътя навън и да разкрие Тайната на Произхода. Но дали хората ще понесат Сиянието на Древния Корен?  
 
 
Тайната на Орела
Лисицата е постигнала провала на хитростта. Заекът е постигнал бързината на страха. Костенурката е постигнала тайната на дълголетието. Но защо ми са лисицата, заекът и костенурката, когато познавам Тайната на Орела?  
 
 
Отвъд трите живота
Има живот, живот и живот. Първият живот е този в света — беден и смъртен. Вторият живот е в отвъдното — забулен и отнесен. Третият живот е живот вечен и несътворен. Той е живот в Свещеното. Той е живот в Бога. Но аз зная за скрит живот, който е извън тези три живота.  
 
 
Най-Скритият от Скритите
Има Древни Същества. Наречени са Старците. Тези Старци са извън сътворения и несътворения свят. Те са извън обяснимото и необяснимото. Те са Семена на Прадревния Корен, наречен Бездната. Те рядко посещават световете. Тяхната Мистерия е в това, че когато Вечността подготви Мъдреците си и своите си Достойни същества, тогава ще се яви Премъдростта на Древните Старци. И това ще бъде Премъдрост от Прадревния Корен. Това ще бъдат Отломъци от Мистерията на Най-Скрития от Скритите, наречен Абсолютът.  
Из „Книга на Скритото Безмълвие”
 
Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие
Има два вида Безмълвие — Духовно Безмълвие и Велико Безмълвие. Духовното Безмълвие улавя Скритата Мъдрост. Великото Безмълвие улавя Изначалната Пълнота. Духовното Безмълвие носи Мъдрост, Великото Безмълвие носи Цялост и Пълнота. Когато Мъдростта узрее, тя се превръща в Пълнота. Само в тази Пълнота Бог се ражда изцяло.  
Из „Книга на Скритото Безмълвие”
 
Тогава те имат Цялост и Дълбина
В говоренето страдаме. В мълчанието наблюдаваме. В Безмълвието се учим. В Тишината разцъфтяваме. Когато душата е заживяла в Безмълвието и когато духът се е посял в Тишината, тогава те имат Цялост и Дълбина. И така те могат да се завърнат в човека — така говоренето ще стане разумно, а мълчанието свещено.  
Из „Книга на Скритото Безмълвие”
 
Родила се е Безкрайността
Говоренето е свещено изкуство на душата. Безмълвието е дълбоко изкуство на духа. Но има и неразумно говорене. То е от падналия цар — умът. Когато падналият цар е взел да говори, се е създала смъртта. Когато великата царица, душата, е започнала да говори, се е създало безсмъртието, защото свещен говор има царицата. Когато древният цар, духът, е започнал да говори, тогава всички граници са отпаднали, родила се е Безкрайността.  
Из „Книга на Скритото Безмълвие”
 
Най-древният свят
Който говори, не знае. Който мълчи, ухае. Който безмълвствува, сияе. Изостави говоренето и ще посееш мълчанието. И така, когато мълчанието узрее, ще се научиш да говориш. Изостави говоренето и ще се научиш да говориш. Говоренето е един свят, мълчанието е друг свят. Когато изоставиш един свят, придобиваш друг свят. Ще дойде ден, когато трябва да изоставиш и говоренето, и мълчанието — и двата свята, защото там някъде те чака Скритото Безмълвие. Що е Скритото Безмълвие? Най-древният свят.  
Из Книгата „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Кръщение в Мистерия и Безкрайност
Това, което се знае, е животът. Който е в живота, е привързан и към смъртта. Това, което се знае, е вечността. Този, който е във вечността, е привързан и към времето. Мъдростта е свързана с вечността, а Премъдростта е това, което отива отвъд вечността. Мъдрият е покръстен в Дух и Истина. Премъдростта е кръщение в Мистерия и Безкрайност.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Аз не направих нито крачка
Някога в далечното минало се беше появил древният океан. Ако аз бях стъпил с една крачка в него, аз щях да стана дух и същество от световете. Но аз не направих нито крачка, защото Безкрайността е моят Дом, а Мистерията е моят Баща.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Защо ми е дихание?
Някога в древното минало яви се Тайна до моето ухо и ми предложи: „Искаш ли да ти подаря дихание?” Аз отговорих: „Защо ми е дихание, което ограбва Безпределността?”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Нямам нужда от слънце
Някога в далечното минало яви се Тайна пред моето око и каза ми: „Искаш ли да ти подаря слънце, което да изгрява всеки ден пред тебе?” Аз отговорих: „Нямам нужда от слънце, защото аз изгрявам чрез себе си.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Не съм ли аз Тайнство преди духа?
Веднъж в древността яви се при мен Потаен Глас и ми каза: „Искаш ли да бъдеш посветен в тайната на духа?” Аз отговорих: „Нямам нужда от духа, защото духът има предели. Не съм ли аз Тайнство преди духа?”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Не съм ли аз Тайнство преди пътя?
И рече ми веднъж Тайният Глас: „Предлагам ти правия път.” И отговорих Му: „Пътят и безпътицата вървят заедно. И не съм ли аз Тайнство Предвечно, преди да е съществувал пътят?”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Това не ограбва ли моята Безпределност?
Яви се Тайният Глас в мене и рече: „Дарявам ти всички земни дарове и плодове.” И отговорих Му: „Не водят ли до дълъг, изнурителен път тези земни дарове и плодове и до придобиване на небесни дарове и плодове? А това не ограбва ли Тайнството на моята Безпределност?”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Любовта трябва да изгрее отвътре
И яви се Тайният Глас и ми рече: „Решил съм да ти дам в дар любовта за спасението на душите.” И отговорих Му: „Любов, която идва отвън, не е спасение. Любовта трябва да изгрее отвътре. И всеки, който я открие отвътре, той има вече истинския Храм.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Този, който те люби безпределно
Този, който те обича временно, е само съдружник в пътя към смъртта. Този, който те обича вечно, е само приятел, който те обогатява в Тайната на живота. Но този, който те люби безпределно, той е цялата Тайна на твоя път.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Имам в себе си Безкрайност и Безмълвие
И яви се Тайният Глас и ми каза: „Дарявам ти великата красота и предлагам ти завинаги да я носиш със себе си.” Отговорих: „Не е великата красота нещо, от което се нуждая, защото имам вътре в себе си Безкрайност и Безмълвие. Те никога не свършват. А когато вечността изтече, красотата свършва.”  
 
 
Тайна, която е несподелена
Аз не се нуждая от дихание, път, дух и вечна красота. Аз се храня с Тайна, която е скрита в Тайната. Има Тайни, които са споделени със световете. Но аз се храня с Тайна, която е несподелена.  
 
 
Таен полет към Незримото
Когато живееш правилно, ще получиш Откровение, което те освобождава от границите на света. Откровението е дар и призоваване. Откровението е преживяване без понятия и без обяснения, то е по-силно от тях. Ти пак оставаш в света, но в своето вътрешно пространство си видял Свободата. Вече ти е дадено право за таен полет към Незримото.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Не се радва нито на живота, нито на вечността
Когато обичаш до гроб, ти нямаш вяра. Когато обичаш вечно, ти си ограничен. Премъдрият не се радва нито на живота, нито на вечността. Премъдрият се радва на Безкрайността. Ето защо в сърцето му ухае Мистичен Извор.  
 
 
Усмивката на Прадревната Мистерия
Безвремието е моето място. Бездънното е моят дом. Безмълвието е моят уют, откакто видях Усмивката на Прадревната Мистерия.  
Из Книгата „Скритото Учение за Бездната”
 
Видима за него е само Бездната
Който е видял Усмивката на Мистерията, той вече не вижда нито този свят, нито отвъдния свят, нито други светове. Всички тези светове за него вече са невидими. Той вече е странник. Видима за него е само Бездната. Дом му е този странен Покой. И името му е Премъдрост, защото е видял Тайна несподелена.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
По-дълбока от душата и по-древна от духа
Който е видял Усмивката на Бездната, той е видял Тайна, по-дълбока от душата и по-древна от духа. Такъв човек не е свят, защото светостта го ограничава. Който е търсил светостта, обижда Бездната. Бездната не търпи никакви ограничения. За нея дори и самият живот е обида. Живот, който изгрява и залязва, не е живот. Живот, който свети и потъмнява, не е живот. Може ли Безкрайността да свети и да потъмнява?  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Който е видял Усмивката на Бездната
Който е видял Усмивката на Бездната, когато се ражда в този свят, той не се ражда, а възкръсва. Който е видял Усмивката на Бездната, когато умира в този свят, той се възражда. Питам тогава: Къде отиде смъртта?  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Има нещо по-дълбоко от Тишината
Казвам: Има нещо по-дълбоко от мълчанието. Това е Свещеното мълчание. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Свещеното мълчание. Това е Безмълвието. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Безмълвието. Това е Тишината. Казвам: Има нещо по-дълбоко от Тишината. Това е Бащата на Тишината.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Послание на Изначалието
Този, който се е завърнал в Бездната, този, който се е разтворил в Мистерията, този, който се е отделил от Тайната и е влязъл в своята Древност и в своя Произход, той може да се завърне отново в световете, но вече не като човек, нито като ангел, нито като серафим. Той се завръща като Древно Безмълвие и като Неведомо Послание. Това е Послание отвъд всякакво слово. Това е Послание на Изначалието и няма друго Послание.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Ти трябва да дойдеш вътре в Мен
Това, което говоря, не е толкова важно. Това, което премълчавам, не е толкова важно. Това, че светя, не е толкова важно. Това, че сияя, не е толкова важно. Това, че съм забулен в Тайна, и то не е толкова важно. Когато Ме гледаш и Ме слушаш, ти трябва да дойдеш вътре в Мен и да разбереш Мястото, от което говоря. Това Място е бездънно. То е без име. Така ти трябва да откриеш това бездънното в себе си. И тогава ще разбереш, че смъртта и животът не достигат до това Място.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Просто приеми Ме
Не Ме гледай, приятелю, защото съм невидим. Не Ме чувствай, приятелю, защото чувства не достигат до Мен. Не говори какво съм казал, защото зад казаното има неизказано. Не мисли за Мен дори и като за Учител. Просто приеми Ме и Аз ще посея в теб Безкрайността.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Само Тайна и Безмълвие
Тъмнината не Ме разбира. Мракът не Ме вижда. Светлината не Ме докосва. Къде съм Аз? Навътре, много навътре. Там няма свят и светове. Там няма звезди и слънца, само Тайна и Безмълвие. Питам: Можеш ли да дойдеш при Мене?  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Когато Любовта се е разтворила в Бездната
Когато Любовта се е разтворила в Бездната, какво става с нея? Тя вече е видоизменена. Тя вече се е превърнала в Дух и Свобода. Тя вече е едно ярко, светещо ядро, което е получило правото да странства в Бездната и да придобива Мистична Мъдрост.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Методът на Изначалното Проникновение
Пътят престава да бъде път, когато стигне до Бездната. Докато има път, Бездната още не е дошла, не те е призовала. В Бездната не можеш да изучаваш нещата. Тук нищо не можеш да изследваш, нищо не можеш да опишеш. Тук работи методът на Изначалното Проникновение. Тук проникваш и си опиянен от Безпределното. Описания няма, защото няма слова. Тук Безмълвието общува с Мистерията, без да разговаря.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Светлини, Сияния и Свръхсияния
В Бездната бродят три вида същности — Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреци, които са постигнали своята Съкровена Свобода. Сиянията са Старци от странен род, за тях Бездната е истинският им Дом. Свръхсиянията са Древните Изначални Старци. Те са тези, които превъзхождат и мълчанието, и говора. Те превъзхождат и Любовта, и Мъдростта. Живеят във Велика Неизреченост.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Пътят на Мистериозното Слизане
Съществуват Бездна, Мистерия и Абсолют. Бездната е Дом на Мистерията. Мистерията е Потайност на Абсолюта. Когато Абсолютът е слязъл, е създал Мистерията. Когато Мистерията е слязла, е създала свой Дом, който е Бездната от Безкрайност. После тази Безкрайност се е ограничила и е създала Вечността. Такъв е пътят на Мистериозното Слизане.  
Из Книгата „Път към Незнайната Премъдрост” - Раздел „Идващият Глас”
 
Най-чудното — Неузнаванието
И аз влязох, проникнах, проникнах през водата на морето, стигнах до пясъчното дъно и продължих още триста метра надолу. И в една малка пещера стоеше тя — тайната неизречена Книга, Книга отвъд времената. Древните я наричаха Безмълвната Книга. И веднъж един Древен ми каза: Щом си търсач, иди при Древната Книга и каквото ти каже тя, това е Тайната на твоя живот. — И ето, аз отидох и горещо жадувах. И поради това яви ми се от дълбините на Безмълвната Книга Глас и каза ми: „Ето ти Ключа. И това ще бъде Истината в твоя Път. Ти вече имаш Ключа, но не ти е дадено да Ме узнаеш.” И аз чух себе си из дълбините си да казвам: „Благодаря Ти за най-чудното, което срещнах в своя живот. А то е Харавомон — Неузнаванието.” То и досега ме учи да преброждам пътищата на Премъдростта.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Нерома Хатар — Незнаен Вятър
Вървях, търсех, проучвах, скитах, летях, прониквах и накрая се озовах в едно ядро. И попитах съществата къде се намирам, какво е това. И казаха ми: „Намираш се в Тайната на Вятъра”. — И понеже всякога търсех Истината, попитах в дълбините си: Къде се намирам и защо съм тук? — И тайно идващият Глас от дълбините ми рече: „Ти си вече Син на Древния Вятър. Ти си вече Син на Свободата.” Но аз чух още нещо от Идващия Глас, което съществата на Свободата около мен не узнаха. И каза ми Гласът, така че само моето Сърце да Го чуе: „Ти ще се наречеш Нерома Хатар — Незнаен Вятър, Независим Вятър”. Така узнах, че има нещо по-дълбоко от Свободата.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Дахира Паранава Махар
И беше това в Древността, и аз бях в скалата. Скалата, това е друго именование на уединението. И дойде ми в дълбините Глас отвътре и беше като Мистерия. И попитах Го: „Какво да направя за пътя си към Тебе?” И каза ми Идващият Глас: „Уединявай се, уединявай се, уединявай се. И размишлявай, размишлявай, размишлявай възвисоко.” И аз изпълнявах това и узнах, че колкото повече размишлявам, все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. И яви ми се Идващият Глас, и изрекох Му това, че все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. А Той ми изрече: „Дахира Паранава Махар — Това е правилният път”.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Откъсна ми Тайна от Себе Си
И бях в скалата, и бях в своето уединение. И яви ми се Древният Глас, и ми каза: „Дарявам ти величието на световете и непрекъснатата хармония”. А аз Му рекох: „Аз не желая това, а искам само другото”. И тогава Древният Глас ми откъсна Тайна от Себе Си. И аз станах Незнаен в себе си и Незнаен в Него. И така аз сам станах другото.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Искам Твоята магия да повелява в мене
И бях в скалата, и бях във вглъбление. И яви ми се Тайнственият Глас, и каза: „Искам да ти дам магията. И ще бъдеш велик маг, защото магията е проникновение във всички светове. Магията е реална. Магията е повелителство.” И рекох на Тайнствения Глас: „Не искам да бъда велик маг. Не жадувам за повелителство. Но едно нещо искам.” И учуди се Гласът и каза: „Що е това?” „Искам да бъда в единство с магията. Искам Твоята магия, о, Древний, да повелява в мене. Защото магията е велик изкусител. Но когато Ти, о, Древний, я ръководиш, тя ще изявява единствено Твоето Величие. А аз искам само единство с Тебе, о, Изначалний.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Въздухът ми е наситен с неочакване
И бях в скалата, и бях отдаден в уединение. И размишлявах, и не размишлявах. И търсех дълбоко Тайната на Корена. И търсех, и изследвах, и изчезвах. И яви ми се Древният Тайнствен Глас, и каза ми: „О, Сине на Древността, какво очакваш?” И отговорих Му: „И ето, виж, въздухът ми е наситен с неочакване”. И каза ми Древният Тайнствен Глас: „Ето защо идвам при тебе. Ето защо съм сроден с тебе, защото в неочакването е Моят Дом.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Аз сам на себе си съм заповядал да извирам
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти Себе Си, дарявам ти Себе Си”. И казах Му: „Великото не е даване, нито даряване. Аз сам на себе си съм заповядал да извирам от дълбините си.” И каза ми Древният Глас: „Ти си знавач на същността и ще се наречеш Ал Махор — Премъдрата Скритост”.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Тежко дишаше планината
И яви се Древният Глас, и ми каза: „Идвам при теб с голямо изпитание”. И казах Му: Роден съм отвъд всяко изпитание”. И тогава планината ме затисна, цялата ме затрупа. И голямо бе изпитанието. Но тежко дишаше планината, аз бях лекият. Научих сам себе си още от Древността да оставам всякога лек.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
За мен всичко е отворено
Яви ми се Древният Глас и ми каза: „Искаш ли да ти дам най-сияещото сърце, сърце, изтъкано от Древната Прасветлина? Това е най-живото сърце и то прекосява светове.” И казах на Древния Глас: „Не искам това сърце. То е врата, която трябва да отварям, за да влизам в световете. От прадревни времена и откакто се помня нямам нужда от врата, защото за мен всичко е отворено.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Твоето лице е по-страшно от моята сила
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-древния Мрак, защото той ще има на какво да те научи?” И казах на Древния Глас: „Дай ми Древния Мрак”. И случи се взаимопроникване. И Мракът се уплаши, и Мракът се поучи, и оттегли се от мен, и каза ми: „Твоето лице е по-страшно от моята сила”.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
За Харавира всяка Дълбочина е дом
И яви ми се най-древният Глас, и каза ми: „Искам да ти дам най-голямата Дълбочина, Последната Дълбочина”. И казах Му: „Не искам тази Дълбочина, защото имам нещо повече от нея. И това е Харавира — Всепроникновението. За Харавира всяка Дълбочина е Дом.” И усмихна ми се Древният Глас, и аз се усмихнах. И усмивката ни беше древноединна.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Аз имам нещо повече от Тишината
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-скритата Тишина?” И казах Му: „Не искам тази Тишина. Аз имам нещо повече от Тишината. Тишината е неродена, а аз имам в себе си нещо, което е двойно неродено. То е Несподелимото.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
От тази песъчинка ще се родят чудни светове
И яви се Древният Глас, и ми каза: „Давам ти тази песъчинка, приемаш ли я?” И казах Му: „Приемам я. И ще я пресътворя, и от нея ще се родят чудни светове. И слънцата ще се чудят, и звездите ще немеят.” И попита ме Древният Глас: „Как ще я пресътвориш?” И казах Му: „Чрез Несподеленото в себе си. И не е ли Несподеленото Праизточникът — Преобразител на всички неща?”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Изрекох върху него Древни Слова
И яви се Древният Глас, и проговори ми странно. И беше това в древни времена, и рече ми: „Дарявам ти ето този най-големия Мрак”. И взех го в Безкрая си. И поставих го в ръцете си, и изрекох върху него Древни Слова. А световете нарекоха по-късно това „Слънцето, Слънцето на живота”. И радваха се световете на този източник. Но аз не се радвам на това, защото моята радост е друга. Несподелена е тя, живее в дълбоко място. Дори и Мракът трепери от нея.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Роден съм преди Мистерията
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ще ти даря Мистерия Необятна”. И казах Му: „Нямам нужда от тази Мистерия и от нейната Необятност. Когато в Древността Мистерията се създаваше, аз я наблюдавах. И така узнах, че съм роден преди Мистерията. Аз знам, че Този, Който ме е създал, е Непознаваем за мен. И учи ме Той на незнайни неща, защото знайното е умиращо.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Въображението и Потайната воля
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Как мислиш, що е това въображението?” И отговорих Му: „Въображението е размах. Докъдето обхваща въображението, дотам се стига. Въображението обхваща всички реалности. Но не това е моят път. Аз избрах пътя на Потайната воля. Потайната воля не обхваща, но тя прониква. Тя прониква в места, докъдето въображението не достига. И най-скритото от всичко е Потайната воля.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Най-великото видение
И яви ми се Древният Глас, и каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-голямото видение, най-великото видение.” И казах Му: „Когато вървиш правилно в своя път, се явява правилното Безмълвие. То е Великият учител, Великият наставник и водител. И то ме заведе при най-великото видение. И бях поставен да видя лице в лице Немислимото. И правилното Безмълвие ме научи да му устоя.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Преодолях и ума, и разума
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми как се достига до Върховната Мъдрост.” И казах Му: „Пътят ми беше древен и дълъг, дълъг и древен. И целият беше осеян с опасности и трудности. Но аз го приех като пътя на лекотата. И тогава дойде време и безвремие, когато се случи най-чудното с мен. Така достигнах до върха на Незнанието. И така преодолях и ума, и разума. И разкри ми се, и яви ми се Върховната Мъдрост.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Що е Истина?
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с много опит. И странствувал си много, и преживял си много. Кажи ми тогава що е Истина.” И влязох в дълбините си, и странствувах в себе си, и върнах се, и отговорих на Древния Глас: „Истината е последната красота. Истината е последната красота на Безмълвието.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Що е странното?
И яви се Древният Глас, и каза: „Ти си същество с голям опит. Ти много си странствувал. Ти си странник. Кажи ми що е странното.” И отговорих: „И бях в много светове. И прониквах в много светове. И научих се да изчезвам в себе си. И научих се да се скривам в себе си. И когато в един век от времената напълно изчезнах от себе си, роди се странното в мен. То ме изпълни със своята смътна светлина и аз пожелах тази смътна светлина всякога да живее в мен и да ме учи. И сега виждам, че нито светлината, нито тъмнината могат да се сравняват със смътното начало. Ето що е странното.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Видях Безкрайния си Път
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Подготви се, знаещий, очаква те тежко, мрачно и върховно изпитание”. И бях обхванат от същества и сили. И обзе ме черен мрак. И аз ли бях, или не бях. И огромно беше изпитанието ми. И връхлитаха мрачните сили върху мен. И колко дълго трая това, не зная. И яви се Древният Глас, и каза ми: „И какво виждаш, знаещий?” И сбрах се в ядрото си, и видях собственото си Откровение, и казах Му: „Видях Безкрайния си Път”. И тогава Древният Глас ми каза: „Благословен си, мъдрий”. А аз нищо не отговорих, защото заживях в лекотата на свободата си.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Да възкресиш Абсолюта в себе си
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Кажи ми, мъдрий, кое е най-разумното, кое е най-красивото и кое е най-великото”. И отговорих Му: „Най-разумното е да се боиш от Абсолюта и от Неговата Сила. Най-красивото е да възлюбиш Абсолюта и Неговата Мощ. А най-великото е да възкресиш Абсолюта и Неговата Безкрайност в себе си.” И каза ми Древният Глас: „Благословен си, мъдрий, защото очите ти далече достигат”.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Ахатрея няма нужда от проникване
И яви се Тайна от Древността до моето ухо, и каза ми: „Искаш ли да ти дам силата на проникновението?” И отговорих й: „Нямам нужда от силата на проникновението, защото имам в себе си Ахатрея — Прасъщността. Ахатрея няма нужда от проникване, тя знае и владее. Ахатрея е била преди нещата.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Избрал съм Древния Мрак
И яви се Тайна от Древността до моето ухо, и каза ми: „Давам ти сиянието”. И казах на Тайната: „Нямам нужда от сиянието. Избрал съм нещо по-дълбинно от сиянието. Избрал съм Бащата на сиянието. Избрал съм Древния Мрак. Ако не беше Мракът, върху какво щеше да сияе сиянието? Нима светликът на звездите не зависи от мрака?”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Избрал съм самосъздаването на Истината в себе си
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти най-висшата Истина — да разполагаш с нея, да я владееш и да живееш с нея.” И казах Му: „Нямам нужда от тази Истина. Истина, която е дадена, може да бъде отнета”. И казах Му още: „От Древността още аз съм избрал търсенето, работата и самосъздаването на Истината в себе си. И ето, сега аз я имам и я давам на достойните.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Човекът трябва да пробие себе си
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-нужно за човека.” И отговорих Му: „Човекът трябва да пробие себе си. Първо, човекът трябва да пробие светлината в себе си и да извади оттам своите очи. Второ, човекът трябва да пробие тъмнината в себе си и да извади оттам своя дух. И трето, човекът трябва да съумее да събере духа и очите си в едно цяло и да пробие Мрака. Който е пробил Мрака, той се е родил в своята Неведомост. Той вече е всякога. Той е свободен.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Кое е най-изящното нещо?
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-изящното нещо.” И отговорих Му: „Тъмният и черен корен под земята. Що е коренът? Преобърнат плод, Тайна, посветена на себе си, Тайна, скрита в собствената си Неведомост. От неговата външност, от неговата периферия се раждат листата, цветовете и плодовете. И те се радват на външните неща — на въздуха, на водата и дъжда, и на слънцето. А изящният корен има слънце в себе си. Той не се радва на външни неща, той се радва на дълбините си и на собствения си покой.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Мракът е потаен учител
И яви се Древният Глас, и ми каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми кое е най-необходимото за човека.” И отговорих Му: „Най-необходимото е Мракът. Светлината е неуспешен учител. Светлината не умее да просветлява. Само Мракът умее, Мракът е потаен учител. Само този, който е минал през Мрака и е оцелял, може да бъде учител. Той носи в себе си нещо, което липсва на светлината. Той носи в себе си нещо от Тайната на корена.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Първата най-чиста Ефирея
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Искрата и откъде е тя.” И отговорих Му: „Искрата е Безначалното състояние на човека. Тя всякога живее в Безвремие. На нея е дадено изначално Дълбинното Безмълвие. Тя се самообновява. Живее потайно. Тя е повече от Словото. Тя идва от Място, което не може да бъде изговорено, усетено или обяснено. Тя е първата най-чиста Ефирея — Пракорен от Пракорена, Прасъстояние от Прасъстоянието.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Вдъхновението е без опит, без път и без любов
И яви ми се Древният Глас, и ми каза: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми за Вдъхновението.” И отговорих Му: „Вдъхновението е Изначалие на Мистичното. Вдъхновението е Мистериозно. То е без опит, без път и без любов. Когато Вдъхновението се е създавало, опитът, пътят и любовта ги е нямало. Вдъхновението не се дължи на опит, а на Изначалност. Вдъхновението няма нужда от път, то само си пробива проход. Вдъхновението няма нужда от любов, то черпи сила от Древната Премъдрост, която е забулена в най-ослепителната мъгла.”  
Из „Път към Незнайната Премъдрост” - Раздел „Мъдрият Път”
 
Що е Премъдрост?
И случи се в Древността, ученици стояха около нозете на своя Учител. И питаха го: Що е Премъдрост? — И той им отговори: Ако жадувате за истински живот, ще придобиете мъдрост, но не това е Пътят. Ако жадувате за истинска любов, ще придобиете вечност и безсмъртие, но не това е Пътят. Има друг вид жажда. Това е жажда за Абсолютното Прасъщество. Само това Прасъщество ни спасява от мъдростта, от истинския живот и от безсмъртието. И тогава ние биваме посветени в Мистерия и Безкрайност. Ето що е Премъдростта.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Премъдрият се движи неведомо
Премъдрият не е човек, а същество. Той се движи неведомо. Той се движи, но няма стъпки. Той няма очи, но целият е виждане. Очите са граници, а неговото виждане пронизва Безкрайности. Той няма уши, но чува световете. Ушите са граници, а неговото чуване пронизва до сърцето на камъка. Премъдрият живее мистериозно. Той е като Незнаен вятър, който се движи всред световете-облаци.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Докъде води Мъдрият Път?
В Мъдрия Път няма пътуване. В Мъдрия Път няма странствуване. Мъдрият Път е проникновение. Мъдрият Път е умение да проникнеш в себе си. Мъдрият Път е умение на чистото дръзновение. Който има своето чисто дръзновение, той може да се спусне дълбоко, дълбоко в себе си и да достигне до Великия Предел. И този Предел е Мистерията. И когато се осъзнаеш като Мистерия, ти ставаш едно с Бащата на Мистерията. Ето докъде води Мъдрият Път, или Водителят.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Придобива все повече Дух и Мистерия
Който следва Мъдрия Път, той не вижда явления. Който следва Мъдрия Път, той не вижда събития. Който следва Мъдрия Път, той не придобива знания. Който следва Мъдрия Път, той не трупа опит. Който следва Мъдрия Път, той придобива все повече Дух и Мистерия. И колкото повече върви в този Път, той толкова повече се разтваря, докато изчезне Духът и остане само Мистерията.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Мъдрият Път е Изчезновение навътре
Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва външното, после изчезва вътрешното. И остава само Сияещото Ядро. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва говорът, после изчезва мълчанието и после остава само Сияещото Безмълвие. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва животът, после изчезва смъртта. И остава само Сияещият Източник.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Тази Светлина играе танца на Мистерията
Мъдрият Път е съставен от лека Светлина. Това е най-чудната, най-фината и най-ефирната Светлина. Тя е вкоренена в Мъдрия Път. И затова когато в Мъдреца нахлува все повече тъмнина, той вижда все повече тази лека Светлина. За тази лека Светлина и най-голямата тъмнина е една нежна игра, защото тази Светлина играе танца на Мистерията.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Ти си Мистерия
Мъдрият Път е извървяване на себе си. Мъдрият Път е Път на многобройни преодолявания на себе си. Мъдрият Път означава да изоставиш времето, да преодолееш вечността, да се завърнеш в Безкрайността и дори и там да продължиш да търсиш себе си, докато откриеш, че ти дори не си Безкрайност. Ти си Мистерия.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Мадайра — Състоянието без състояние
В началото Мъдрият Път е изучаване на познатото. Изучавайки познатото, ние разбираме, че в него се таи Непознатото. И така Непознатото започва все повече да ни привлича. И ако правилно изучаваме Непознатото, ще ни бъде изпратен Мистичен Лъч. И така ще узнаем, че Непознатото е също ограничено. И когато узнаем това, ще навлезем в най-дълбоката област. Тя не е нито познатото, нито Непознатото. Това е Великото Несъществувание, Великата Препълненост. Това е Бялата Точка — най-древната магическа Лекота. Това в Древността се е наричало Мадайра — Състоянието без състояние.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост” - Раздел „Най-великото Място е Мястото, в което не отиваме”
 
Отдаденост, Отдаденост, Отдаденост
Ние пътуваме към Мястото, в което не пристигаме. Ние не пристигаме, защото всякога сме там. Но за да разберем, че сме там, ние трябва да постигнем потайното осъзнаване. Това става чрез Алмавария, Алмавария, Алмавария — Отдаденост, Отдаденост, Отдаденост. И след продължителното време на тази Отдаденост Абсолютът-Бог ни изпраща нещо от Себе Си. Така Той ни дарява осъзнаването.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Завръщане в Не-мястото
Ние вървим към най-великото Място, но това е Мястото, в което не отиваме. Ние не отиваме, а се връщаме. Това е връщане в собствената ни Несътвореност. Ние трябва да пробием себе си, света и вселената — три странно създадени и ненужни неща. И това става с метода на истинската Любов към Абсолюта-Бог. Истинската Любов е отстранител. Тя е методът. Тя има в себе си движение, което отстранява личността на човека, илюзията на света и привидността на вселената. Истинската Любов е завръщане в Не-мястото, защото Свободата не е място, а Прасъстояние.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Ние се движим към Място, в което не отиваме
Ние се движим към Място, в което не отиваме. Ние се движим, но Тайната не е в движението. Тайната е скрита вътре в движението. Това е един скрит процес на нашата Древност. Ако ние се движим външно, не познаваме Тайната на този процес. Но ако ние се движим дълбинно вътрешно или мистериосъкровено, то ние вече сме в ядрото си. И ние вече сме пристигнали в Мястото, което не е място. Ние сме пристигнали в Древното си Прасъстояние.  
Из „Път към Незнайната Премъдрост”
 
Място на Нерождение
Най-великото Място е Място на Нерождение и там се завръща само нероденият. Ако ти се осъзнаваш като роден, ти не отиваш никъде. Ти си оставаш в себе си, в своята ограниченост. И затова не е важно къде се отива, а кой отива. Този, който умее да се осъзнава като нероден, той вече е пристигнал в Древността. А Древността не е Място, защото всяко място е рождение и сътворение. Древността е Свободата. Това е Състоянието на Великото Освобождение.  
Из Книгата „Прасъстоянието” Раздел „За Неродения Хляб”
 
С Древно Неродения Абсолют се хранят Старците
Има едно Място, което е преди всяко място. Има едно Начало, което е преди всяко начало. Има един Източник, Който е преди всеки извор. Има едно Състояние, което е преди всички състояния. Това е Прасъстоянието. Това е Древно Нероденият Абсолют. И с Него се хранят Старците, боговете и висшите същества. Който е вкусил от това Царство на Прасъстоянието, той вече не е човек. Той вече е същество, пътуващо към Прасъществото.  
Из „Прасъстоянието”
 
Що е Прасъстоянието?
Що е Прасъстоянието? Великата Нероденост. Що е Великата Нероденост? Великата Наситеност. Тук Енергията на Чистотата е толкова наситена, че това е Древното Праизобилие. И всички, които са създали в себе си собствената си Безкрайност, те се хранят с Безкрайността на Неродения Хляб. Така Безкрайното храни Безкрайното чрез Тайната на Нерождението. А тези, които са изгубили Изначалното си отношение към Безкрайното, за тях е роден падналият хляб, роденият хляб.  
Из „Прасъстоянието”
 
В тази сътвореност тече прикритостта на Прасъстоянието
Прасъстоянието е най-древната Храна, неизречената Храна. Някога в Древността животът е потекъл. След този живот и смъртта е потекла. Това са видоизменения на Прасъстоянието. Тук, при живота и смъртта, хлябът е сътворен, хлябът е изречен. Ако ние съумеем в тази сътвореност и изреченост да осъзнаем, че в тях тече прикритостта на Прасъстоянието, ние ще започнем да се докосваме все повече до Неизречения Хляб. И в него ще вкусваме нещо от Лъчите на Прасъстоянието.  
Из „Прасъстоянието”
 
Верният път към Неродения Хляб
Прасъстоянието е велика Храна, но то може да бъде и отрова за неподготвените. Кой е верният път към Неродения Хляб? Усърдие, молитва и благоговение. Усърдието е нашето старание, молитвата е нашето задължение, благоговението е нашата дълбина. Когато усърдието е събрало брашното и продуктите и когато молитвата ги е омесила, тогава се явява огънят на благоговението, който е опекъл хляба. Та казвам сега: Роден ли е този хляб или нероден? Казвам: Има хляб, който изглежда като роден, но той е Нероден. Как да различим истинския Хляб от другия? Мярката е в това, че другият хляб е роден от въображението и колкото да го ядем, той не може да ни нахрани. А истинският хляб е опечен от благоговението. Само на благоговението се дава да прекрачи в Прасъстоянието. Благоговението се храни с Безкрайността — Неизречения Хляб.  
Из „Прасъстоянието” - Раздел „Коренът на Прасъстоянието”
 
Прасъстоянието израства незнайно в него
Прасъстоянието е Корен. Що е Корен? Скритостта. Коренът е Скритата Истина. Душа, която не е устремена към Корена, винаги ще бъде обгърната от ограничения. А душа, която е устремена към Истината, ще й бъде дадено да вкуси от Истината. А що е Истината? Тронът, върху който слиза и се утвърждава Прасъстоянието. Белегът, че човек е вкусил от тази Тайна, е в това, че човекът усърдно посвещава живота си на Бога и на Истината. Така Прасъстоянието израства незнайно и потайно в него.  
Из „Прасъстоянието”
 
Абсолютът ще превземе нашия взор
Прасъстоянието е Скритост в Скритостта, Незнание в Незнанието, Неведомост в Неведомостта. Ти можеш да видиш този Корен, но не можеш да видиш Скритостта му. А Скритостта е, която движи този Корен. Прасъстоянието няма очи, но то вижда. Как можем да видим Прасъстоянието тогава? Можем ли да го видим с взор? Прасъстоянието няма взор, но ако то се взре в нас, ние вече го виждаме. Така то се запознава с нас. Може ли човекът да стигне до този взор, в който да се всели Прасъстоянието? Отдаденост, отдаденост, отдаденост — и Той, Абсолютът, ще превземе нашия взор. И ние ще прозрем Прасъстоянието Му, което е оная Скритост, освободена от световете. Прасъстоянието е състояние без светове. Ето къде сме били, преди да тръгнем на дългото странствуване.  
Из „Прасъстоянието”
 
Корен в Корена в Корена в Корена
Прасъстоянието не е нито сътворено, нито несътворено. То докосва сътвореното и несътвореното, за да ги насочи към себе си, но самото то не се нуждае нито от сътворени, нито от несътворени светове. Прасъстоянието пребивава в собствената си Мистерия. Прасъстоянието е мистериозният Скрит Корен. То е Корен в Корена в Корена в Корена.  
Из „Прасъстоянието”
 
Преживява мистично единството си с Нихара
Прасъстоянието може да се преживее чрез многобройни призовавания и по начин, който е напълно мистериозен. Това е чисто мистично преживяване отвъд духовността. След многобройните призовавания идва един момент, в който се отделя нещо от Прасъстоянието. И то достига и прониква в Скритостта на човека. То докосва Съкровения Център, Ядрото на човека и тогава човекът преживява мистично единството си с Нихара — Нищото. И тогава човекът осъзнава в себе си собствената си величествена Пълнота. Оттук нататък той осъзнава, че вече не е човек, а Свобода в Свободата и Мистерия в Мистерията. Така абсолютното предвечно Съвършенство го е приравнило към себе си.  
Из „Прасъстоянието” - Раздел „Пътят към Прасъстоянието”
 
Пътят към Прасъстоянието е Пътят към самия себе си
Пътят към Прасъстоянието е Пътят на човека към самия себе си. По този Път в човека трябва да се самовъзродят трите Изначални сили. Те са смирението, устремът и вдъхновението. От смирението се заражда потайното възприемане. От устрема се заражда скритата пробивност. От вдъхновението се заражда узнаванието на неведомите потънкости на собствения ни вечен и безпределен Път. Всеки трябва да събере в себе си тези три древни сили. Смирението ще отведе човека при неговата майка — Любовта. Устремът ще отведе човека при неговия баща — Мъдростта. А вдъхновението ще отведе човека в Мистерията, която го е създала. Мистерията е, която ни открива Прасъстоянието.  
Из „Прасъстоянието”
 
Самопробиване на себе си
Пътят към Прасъстоянието е самопробиване на себе си. В това самопробиване ние разкъсваме в себе си мрежите на световете. И така достигаме до истинската, древната Пратъкан. Тази Пратъкан е Мистерията — Великата Необяснимост. Тя има в себе си отвор, чрез който узнаваме Прасъстоянието. Ние трябва да движим себе си към Мистерията, а Мистерията е тази, която ще ни отключи Прасъстоянието. И ние ще заживеем в един абсолютно необясним свят. Този свят, без да е свят, е Място на Неизречимост и Неведома Пълнота. В това Място не се зараждат нито мисли, нито чувства, нито желания, защото тези неща са раждания, сътворявания. Всички велики същества никога не са се зараждали навън. Те дори и когато излязат навън, живеят в собственото си Нерождение. А техният древен вътрешен дом всякога се е наричал Хатама — Тишината. А не търсят ли всички тази Тишина?  
Из „Прасъстоянието”
 
Става магнит за Прасъстоянието
Пътят към Прасъстоянието се образува от онова говорене, което прилича на Безмълвието, от онази чистота, която прилича на Извора и от онази Любов, която прилича на Неизменната Безкрайност. Който е разбрал това, той става магнит за Прасъстоянието.  
Из „Прасъстоянието”
 
Потънкостите на твоя личен и скрит Път
Пътят към Прасъстоянието е Мистичен Път. Той е Път, който е скрит вътре в Пътя. Ако успееш по своя Път да познаеш Бога, тогава самият Бог ще ти открие Пътя в Пътя, или Потънкостите на твоя личен и скрит Път. Така Бог ще те заведе в Скритата Си част, която е наречена Абсолютът и която е Мястото на Прасъстоянието. И тогава Прасъстоянието става наша Храна.  
Из „Прасъстоянието”
 
Велико Отказание от себе си
Пътят към Прасъстоянието е особено отношение към Отсъствието. Колкото повече се очиства човек, толкова повече се увеличава Отсъствието. При най-голямото очистване човекът постига способността на Велико Отказание. Тука Висшето Аз, което е и Висшата Божественост в човека, се отказва от себе си пред Скритата Дълбочина на Истината. И тогава в човека се заражда Прасъстоянието.  
Из „Прасъстоянието”
 
Богове паднали и богове въздигнати
Има богове паднали и има богове въздигнати. Боговете, които са паднали, са се вкопчили в своята Божественост и Прасъстоянието ги е изоставило, защото Абсолютът е поискал да им даде нещо повече от Божественост — Себе Си. Боговете, които не са паднали, са избрали Скритата Мистерия на Абсолюта. И така те са били въздигнати от Него. Те и досега живеят в Неговото Прасъстояние. Те се хранят с Мистерията на Прасъстоянието. А другите, които са станали хора, се хранят с илюзията на сътвореността.  
Из „Прасъстоянието”
 
Нашият Баща и нашата Майка
Ние не познаваме своя Баща и своята Майка. Прасъстоянието е нашият Баща. Прабездната е нашата Майка. Когато познаем своя Баща и своята Майка, ние вече няма да бъдем облечени в човешкото естество и ние вече няма да сме ограничени от световете. Ние ще бъдем не човеци, а същества. И ще живеем не в светове, а в изобилието на Прасъстоянието. Това Прасъстояние е наречено Свободата. Другото му име е Древността, Величествената Древност.  
Из „Прасъстоянието”
 
Човекът е по-дълбинен от боговете
В Прасъстоянието никога е нямало бреме. Прасъстоянието е Състояние на Безкрайна Лекота. В Прасъстоянието никога е нямало живот. Прасъстоянието е Състояние на Безкрайно съществувание. Тук, в това съществувание, човекът е облечен в квинтесенцията на Мистерията. Тук човекът е пречиста духовност, извор в самия себе си. Тук човекът не е обременен и облечен със стихиите на земята, водата, въздуха и огъня, защото те са обличание на бремето. Истинският човек е облечен в квинтесенцията и чрез нея той съществува в несъществуванието. И тук се намира образът и подобието на Изначалния човек. Образът му е Бог, а подобието му е Абсолютът. Образът му е Несътворението, а подобието му е Прасъстоянието. Това е Прадревният образ на човека, Прадревният Замисъл. Този Прадревен човек дори и боговете не го познават като Замисъл. Казано е: Богове сте. Но аз казвам: Човекът е по-дълбинен от боговете. И в това е Прамистерията. Но човекът трябва да разбули себе си.  
Из „Прасъстоянието” - Раздел „Неведомостта на Мистерията”
 
Древно Безмълвно Изумление
Как ще обясниш Мистерията на Неведомото? И можеш ли да обясниш Мистерията на Неведомото? Защото тук всичко е заглъхнало. Няма глас, няма слово, няма време и безвремие. Няма живот, който го ограничава. Няма растеж, нито цветя. Няма очакване на пролет. Тук всичко е безкрайно. Тук всичко е дълбинно. Тук царува само едно — Древно Безмълвно Изумление, защото това е Абсолютната ни Родина. И тя е наречена Мистерия Неведома.  
Из „Прасъстоянието”
 
Родени сме от Мистерия и вървим към нея
Има един Свръхреален свят. Той е изтъкан от Неведомост, Неведомост, Неведомост. Тук нямаш очи, а виждаш далечното. Тук нямаш уши, а чуваш скритото. Тук нямаш сърце, а целият трептиш в неизразимост. Ние сме родени от Мистерия и поради това вървим към нея. Тази Мистерия е нашият Корен. В тази Мистерия няма нищо. Не е ли Нищото нашата опора? Ето защо аз улових Безкрайността и съм изумен от собственото си величествено Незнание.  
 
 
Скала от Невидимата Планина на Абсолюта
В тази Велика Мистерия няма нищо, освен Аариха, Аариха, Аариха — Скритост, Скритост, Скритост. В Скритост живее Величествената Истина. Що е Истината? Преизобилието на Мистерията вътре в нас. Истината е отломък от Праогън, който е слязъл от Абсолюта. Истината е Скала от Невидимата Планина на Абсолюта.  
 
 
Възкачва се в Тайната на Безмълвието
Който е познал Скалата, той иска да познае и цялата Планина. Който е познал Отломъка от Огъня, иска да познае Праогъня. Кой може да познае Праогъня? Само този, който се възкачва в Тайната на Безмълвието. Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат.  
 
 
Той вече е станал Древност
Всеки човек малко или много, бавно или бързо върви към своя Връх. И така явява се особен ден, когато човек, стигайки до този Връх, достига Изчезновение. Той вече е преобразен от Древността и самият той вече е станал Древност. И Древността го връща обратно към световете, защото той носи вече в себе си нещо, което може да води другите към Върха. Той може да ускорява техния път. Какво носи в себе си той? Древна Искра от Абсолюта. Никой не я вижда, но на който е дадено да я долови, тръгва на път към своята Древност. Що е Искрата? Мистична Есенция от Праскритостта на Абсолюта.  
 
 
Махаваирия — Правглъблението
Съществува вглъбление в душата, вглъбление в духа и вглъбление в Искрата. Чрез велико вглъбление на Любовта душата може да достигне до Вечността. Чрез величествено вглъбление на Мъдростта духът може да достигне до Безкрайността. Но само на Искрата е дадено Правглъблението. То е наречено Махаваирия. Само чрез Махаваирия Искрата може да пробие Безкрайността и да се завърне мистериозно в своя Корен, защото тя е Корен от Корена, защото тя е Корен от Правглъблението. Когато Искрата се завърне там, животът й става превъзхождащ съществувание и несъществувание. Искрата става Прасъщност, Ослепителност, потопена във Върховната Ослепителност.  
 
 
Постижение на Сияещия Хаос
Съществува Вглъбление, съществува дълбинно Вглъбление и съществува Правглъбление. Посветените, Мъдреците и Мистиците са постигнали дълбинното Вглъбление. На Старците принадлежи Правглъблението. Правглъблението не е практика, то е Състоянието на Древност. То е предкосмичното Състояние на Несътвореност. И тук Старците плуват в Състоянието на Величествената Свобода. Тук, в това Древно Прасъстояние, няма светове, няма и търсене на Истината, защото тук всичко е погълнато. Правглъблението е постижение на Сияещия Хаос. Сияещият Хаос е името на Древната ни Родина, наречена Бездната.  
 
 
Изчезва завинаги в Аромохор
Старецът е същество, което не живее във времето и вечността. Той може да посещава тези ограничения, но те не са неговата Родина. Старецът е същество, което върви от Безкрайност към Неведомост. И когато Старецът постигне Третата Неведомост, тогава той изчезва завинаги в Аромохор — Прасъществото. Когато Старецът стигне дотам да посвети Несъществуванието си на Аромохор, тогава идва миг от Безвремието и той от Извор става Източник. Изворът е Тайна, но това, което е текло в него, е Източникът. Дошло е време Изворът да изчезне и да се завърне в Източника си. Едно от най-величествените неща е, когато Изворът е изчезнал. Но къде е отишъл? Завърнал се е в Мистерията.  
Из Книгата „Великата Невъзмутимост” - Раздел „Чудната Невъзмутимост”
 
Нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух
Това се случи в древните времена на Атлантида. Потопът разгръщаше своята сила. И видях хората, които умираха и в тялото си, и в съзнанието си, но видях и жреца в Храма на Орела. В това тежко време той беше изправен в Благоговение, а на лицето му грееше усмивка. И той сякаш нямаше тяло, нито съзнание, а само Дух. Той гледаше спокойно в Орела и Орелът изля в него Величествената си Невъзмутимост. А жрецът тържествуваше. Той знаеше, че се завръща при своя Баща.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Беше пронизал копието
И помня случай от древната война в Атлантида. Беше странен случай, но Орелът ми даде да го прозра. По време на войната един пратуранец прободе Син на Орела и го прободе с копие в сърцето. И докато Синът на Орела умираше с чудна Невъзмутимост и усмивка, пратуранците наоколо бяха изумени, защото те нямаха такава усмивка срещу смъртта. И тогава в Невидимото Орелът ми каза: „Видя ли Моя Избран Син, когото изпитах?” И аз прозрях посланието на Орела. Копието беше пронизало сърцето на Сина, а Синът беше пронизал копието.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Потъваше в своята Безкрайност
И случи се това в древна Атлантида. И той беше в тази лодка и в тази буря. И завързаха го враговете му с тежести и го хвърлиха от лодката. И той започна да потъва, а те се радваха. И наблюдавах Сина си с Любов и Вдъхновение, защото дълго го обучавах и той знаеше Пътя. И видях го как потъваше в своята Безкрайност, защото беше съумял да отвори Вратата към Дълбините си. После бурята погълна враговете, но нямаше къде да потънат, защото те нямаха ключ към Вратата. Те не познаваха Любовта и Великата Невъзмутимост. И нека ако Промисълът някога благоволи, да даде тези бедни души в ръцете ми, за да ги обуча на Безкрайност.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Великата Невъзмутимост е пуснала корен в тебе
Що е Великата Невъзмутимост? Същественото при нея е, че малките трудности не те тревожат, големите трудности те забавляват, а най-тежките изпитания те задълбочават. А когато станеш толкова задълбочен в себе си, в своята Дълбина, тогава тя — Великата Невъзмутимост — е пуснала корен в тебе. И когато един човек я носи в себе си, той ухае на Безкрайност.  
Из „Великата Невъзмутимост” - Раздел „Взор в Безкрая”
 
Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост
Когато се явят грижи, зарадвай се. Когато се явят трудности, усмихни се. Когато полетиш в пропаст, отключи Крилата си. Когато се насочиш към небесата, освободи Душата си. А когато срещнеш мрак, тържествувай в Духа си, защото Духът не вижда мрака, той вижда само Безкрая. Духът има само един поглед — погледът на Безкрая. А Безкраят му е подарил Великата Невъзмутимост.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Там се ражда Невъзмутимият Дух
Когато си окован във вериги, не виждаш ли свободата? Когато си завързан и потопен на дъното на морето, не виждаш ли звездите? Ако не виждаш свободата и ако не виждаш звездите, нямал си взор към Безкрая. Който има взор, вижда само Безкрая. Там, където има взор, се ражда Невъзмутимият Дух.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Изкуство на Дълбините
Когато всички са разтревожени отвън, ти тържествувай отвътре. Когато всичко е разтревожено вътре в тебе, ти тържествувай в Дълбините си. Що е Великата Невъзмутимост? Изкуство на Дълбините. Там, където е Дълбинното, няма смут, няма разрушение, защото човекът е стъпил на основанието на Великата Невъзмутимост.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Двете му ръце са Покоят и Тишината
Реката е неопределена, тя е търсач. Тя търси пътя си към океана. Тя знае пътя си, но е възмутима. Потокът е неопределен. Той следва пътя на своята радост. Той познава радостта, но е възмутим. Изворът е определен. Той е избрал Източника. Той е извървял пътя и е извървял радостта. И той вече не ги търси, защото е намерил нещо по-дълбоко. Той е открил Корена си във Великата Невъзмутимост. И сега в неговата Невъзмутимост сияят двете му ръце — Покоят и Тишината.  
Из „Великата Невъзмутимост” - Раздел „Тихата Невъзмутимост”
 
Аз се завръщам в своя Дом
Случило се така, че един Учител си заминавал от този свят, а учениците били развълнувани и натъжени. Тогава Учителят казал: „Аз се завръщам в своя Дом”. А един от учениците попитал: „Кой е твоят Дом, Учителю?” Учителят отговорил: „Великата Невъзмутимост. А не е ли това другото име на Безкрайността?”  
Из „Великата Невъзмутимост” - Раздел „Тържествуващата Невъзмутимост”
 
Строим в себе си Великата Невъзмутимост
Така един Учител обучавал своя Син: Когато те обиждат, се усмихвай. Когато ти противоречат, се радвай. Когато ти изменят, бъди верен на собствената си Неизменност. Винаги прощавай всичко на другите, но към себе си бъди строг повелител. И дори тогава, ако те поставят на Голгота, ограби я и тържествувай. Така строим в себе си Великата Невъзмутимост. За Великата Невъзмутимост няма препятствия, защото преди тях е родена тя. Тя познава и владее пътя към себе си.  
Из „Великата Невъзмутимост” Раздел „Тихата Невъзмутимост”
 
Сияе, но не блести
Има една Невъзмутимост, която не я докосва нито животът, нито смъртта, нито доброто, нито злото. Тази Невъзмутимост е произлязла от Тихия Център на Съкровената Същност. Тази Невъзмутимост сияе, но не блести.  
Из „Великата Невъзмутимост”
 
Тя е открила Бащата на Тишината
Тишина има в морето. Тишина има в сърцето. Тишина има в изгрева. Тишина има и в залеза. Но най-дълбока Тишина има в Дълбинната Невъзмутимост, защото тя е открила Бащата на Тишината. И тя се явява Негово Откровение.  
Из „Великата Невъзмутимост” Раздел „Скритата Неуязвимост”
 
Движат се нечувани сили
Сияят бури, усмихват се урагани, движат се нечувани сили, но Великата Невъзмутимост ги поглъща с усмивка. Бурята, ураганите и нечуваните сили когато се докоснат до Великата Невъзмутимост, те се преобразяват, защото Великото Нищо ги е докоснало.  
Из „Великата Невъзмутимост’
 
Невъзмутимата Необятност
Какво е Великата Невъзмутимост? Това е Великото Нищо, Великата Необятност. Какво можеш да сториш на Великата Необятност? Никога нищо не можеш да й сториш. Тя е Невъзмутима Необятност. Но едно нещо можеш да й сториш: можеш да й се преклониш с Благоговение и да чакаш тя да те направи свой Син и Дъщеря.  
Из Книгата „Великото Неведоведение” Раздел „В Скритостта”
 
Узнава правилното действие
Там, в Скритостта на човека, навътре в неговата Духовност и още по-навътре, има Скрит Ефир, Скрита Праесенция. Който се домогне до нея, узнава правилното действие при всички условия на живота, защото тази велика Есенция предхожда събитията. Преди да е имало събития и явления, тя е била. Тя е Неявлението. Който е узнал Неявлението, става господар на явлението.  
Из „Великото Неведоведение”
 
Действува с Древното поведение
Дълбоко вътре в човека е скрито Древното правилно поведение. То е узрелият плод на Истината. То е изработено от Мистичния опит на човека. Който е посветил себе си на Истината, тя му дава Мистичен опит, тя го учи на себе си. Който действува с Истината, действува с Древното поведение. Древното поведение, това е излъчването на Истината. Кой може да противодействува на това?  
Из „Великото Неведоведение”
 
Узнаваме Древното си Ведение към Него
Когато ние усърдно се молим и мислим за Великото Прасъщество, тогава ние вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия. С коя сила вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия? С дарената ни от Него Самия сила. Когато пристигнем в собствената си Безкрайност, узнаваме Древните си отношения към съществата и нещата. А когато придобием нещо от Скритата Мистерия, тогава узнаваме Древното си Ведение към Него Самия.  
Из „Великото Неведоведение”
 
Правилното поведение — свещено и дълбинно
Когато узнаеш Вечността, ти познаваш себе си. Когато узнаеш Безкрайността, ти узнаваш Скритостта в себе си. От тези две неща се ражда правилното поведение. Това правилно поведение е двойно. Към Вечните същества е свещено, към Безкрайните е дълбинно. Ние се движим към Вечност и Безкрайност, за да стигнем най-накрая до Него Самия.  
Из „Великото Неведоведение” Раздел „За Неведомата Неизбродимост”
 
Да си ти самият, а пък да си изчезнал
И ето що е Неведомост. Когато бъдеш призован от нея, да си ти самият, а пък да си изчезнал. Да познаваш себе си, а пък да си незнаещ. Да се простираш навсякъде, а пък да си неизчерпаем. Неведомостта е нашият Древен Баща. Тук съществата живеят в Него, скрити от погледа на световете. Тук всеки разбира, че Неведомостта е Пречудната Неизразимост.  
Из „Великото Неведоведение”
 
Който е влязъл в Неведомостта
Който е влязъл в Неведомостта, е станал Жива Безкрайност, същество без време, без вечност, без качества, без сила, без мъдрост, но съсредоточавайки се в себе си, придобива всичко това. Когато едно същество ни е много близко, то красотата на тези отношения е в това, че то си остава незнайно за нас. То се приближава до нас поради това, че е сродно с нашата Неведомост.  
Из „Великото Неведоведение” Раздел „Странствувание в Неведомото”
 
Вървиш с тайна неразбиваема увереност
Когато Неведомото те ръководи, ти никога не знаеш своя Път, но ти ясно осъзнаваш, че това е правилният Път, Древният Път. И ти вървиш по този Път с тайна неразбиваема увереност. И ти узнаваш, че безусловно се завръщаш в Древния си Дом — Великата Необятност.  
Из „Великото Неведоведение” - Раздел „Странствувание в Неведомото”
 
Да се движиш в Неразбирание
Смисълът на живота е в това да се движиш в Неведение, да се движиш в Неразбирание. Почнеш ли да разбираш Пътя си, това означава, че си се отклонил. Пътят е движение от Неведомост към Неведомост. Пътят е истински, когато е Немислим. Само така Немислимото в нас ще открие своя Праотец, защото само Немислимото се завръща в Немислимото. А онова мислимото, то е ограничено, защото е опетнило Безкрая.  
Из „Великото Неведоведение” - Раздел „Прасъществото”
 
„Имам Око за това същество”
Пътят е Път, когато се изгубваш в него. Пътят е Път, когато го следваш, но не можеш да го разясниш. Пътят е Път, когато изчезваш, за да се завърнеш. Който е изчезнал от световете, се е завърнал в Неведомостта. Кой е изчезнал от световете? Само този, който е избрал Истината. Тогава от Великата Си и Древна Скритост Прасъществото слиза и казва на Своите Древни служители: „Имам Око за това същество”. А те знаят какво да направят, за да го подготвят и завърнат в Древния Дом. След това Изричане Прасъществото се завръща на Своя Трон.  
Из „Великото Неведоведение”
 
Ще се яви Прамигът
Когато Прасъществото те е погледнало, ти няма да Го видиш, думи няма да чуеш, разбиране няма да имаш. Но ще тръгнеш на Път към собствената си Древна Същност. И когато узрееш в Древната си Същност, ще дойде Безвремие. И в едно от Безмълвията ти ще се яви Прамигът. И ще бъдеш осиян завинаги.  
Из Книгата „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Мистериозното Слизане”
 
Когато Абсолютът е слязъл
Когато Абсолютът е слязъл, Той е създал Мистерията. Таен Лъч от Себе Си е оставил в Мистерията и така е създадена тя. Когато Мистерията е слязла в Бездната, тя е оставила Таен Лъч от Себе Си в Бездната. В Мистерията работи Страховит Вихър, а в Бездната работи Могъща Сила. Всичко това се дължи на тези двата Лъча. Който иска да стане достоен за Бездната, трябва да понесе тази Мощна Сила. Който иска да стане достоен за Мистерията, трябва да понесе този Страховит Вихър. Казвам: Дълбоки работи са това.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Велики Древни Светове
Казвам: Съществуват Велики Древни Светове. Върховната потайна история казва, че до Мистерията са достигнали само 130 същества. В Бездната са достигнали милиони. А съществата на вечността и времето са много, много, много. Странен е пътят на всички същества, защото чуден е Великият Промисъл.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Мистериозен и Мълниеносен Възход
Съществува Древно Мистериозно Слизане. Слизането е могъщо и ясно, но никой не го е видял. Никой не го е чул, но то звучи в същностите. Всичко, което виждате, е отломъци от Бездната. Камъни, растения и животни, това са очи на Бездната. Който издири Скритото в себе си, Бездната ще му даде Мистериозен и Мълниеносен Възход. Чрез Мистериозния Възход човекът ще проникне в Дълбините и Прадълбините на Старците. Чрез Мълниеносния Възход човекът ще пробие Бездънното Сърце на Прастареца. И тогава ще му бъде казано: „Ето там е Последното Място — Мястото, в което никога е нямало край, нито начало”. И тогава Върховната Прабездна ще те обвие в себе си.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Седемнадесетата степен — Парамахая
В Бездната няма светове. Световете са помрачения. В Бездната няма времена. Времената са ограничения. В Бездната няма вечност. Вечността е утеснение. В Бездната има Мистериоведение. И то ни води към 17-та степен. Коя е 17-та степен? Парамахая — Прапроизходът, Древното Скрито Място. Парамахая е Мястото, в което всичко се завръща, за да остане там завинаги. Ето най-древното Място.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Първото излъчване и второто излъчване
Съществува Мистериозно Слизане. Но как е слязло то? Казвам: Неуловимо е това Слизане. Когато е слязло в Древността, тогава още е нямало светове. И първото нещо, което е направило това Мистериосъщество, е излъчване на същности. После последвало второ излъчване и така били създадени сенките. Що са сенките? Това са световете, това са хората, това са външните неща. Разумният човек отхвърля второто излъчване. Той усърдно търси да узнае себе си. И когато узнае себе си, същността му показва пътя към Мистериосъществото. И тогава Мистериосъществото му казва: „И ето, ти се завърна в Безкрайността — своя роден Дом. Но Аз живея на друго Място. И ако някога се наситиш на Безкрайността, търси Ме усърдно и Аз ще ти явя Неведомата Бездънност.”  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Засиява самата Пратайна
Съществуват сянка, същност и Бездънност. Когато сме в сянката, живеем, умираме, страдаме, мъчим се, но и се учим. Когато сме в същността, светим, радваме се и тържествуваме. Когато сме в Бездънността, сияем и узнаваме Дълбините на нещата. А когато потърсим най-великото Прасъстояние на Неведомото, тогава изгубваме и Сиянието си, и Дълбините си. И тогава засиява самата Пратайна, самата Прамистерия. И това е Прапроизходът, защото не е наше Сиянието, нито Дълбините.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Възкачването към Мистериозното
Мистериозното Слизане се е осъществило по един свръхтънък път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по свръхтънка, свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот — Върховноскритият, чието друго име е Арховарая — Ослепителният.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Искрата е Скритото Учение на Бездната
Нищо човешко не може да влезе в Мистериозното. Нищо духовно не може да влезе в Мистериозното. А ако човешкото и духовното само за малко зърнат Мистериозното, те биха си създали най-бързите крила, с които да избягат. Но има една скрита и древна Духовност в човека. Тя знае пътя на прикачването. Тя знае как възвишената душа да се прикачи към чистия дух, а чистият дух знае как да се прикачи към тайното ядро на Искрата. И тогава в Искрата съществува най-древният метод. Искрата има способност да прониже Абсолюта и Той да засияе в нея. И това е едно тайно велико явление, защото Абсолютът е чакал Искрата от древни времена да се завърне. Искрата е Скритото Учение на Бездната. Тя е Отломък от Абсолютната Прародина.  
Из „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Светлини, Сияния и Свръхсияния”
 
Светлините, Сиянията и Свръхсиянията
В световете странствуват Светлини, Сияния и Свръхсияния. Светлините са Мъдреците, Посветените и Великоотдадените. Сиянията са Извисените, Боговете и Наставниците. Свръхсиянията са Старците и Древните. Светлините подготвят Пътя, Сиянията го уточняват, а Свръхсиянията го изтънчват заради Срещата-тържество с Най-Древния.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
„Не се отказвам от Пътя си”
И от Древността още помня една Светлина. Тя учеше хората, светеше и помагаше им. Тя беше слязла в света и повдигаше Светлината в душите. Но случи се велика съдба. Тя беше заобиколена от опасни врагове отвън и мрак, нахлуващ отвътре. Тогава враговете и мракът й предложиха смърт отвън и унищожение отвътре, и оцеляване, ако се откаже да осветява Пътя на душите. Тогава тази Жива Светлина се възпламени в себе си и изрече: „Не се отказвам от Пътя си, нося Истина от Дълбините на Бездната. Нито враговете виждам, нито мракът ме утеснява, а на оцеляването не държа, защото дойдох като Дух, но се завръщам като Искра.” Преданието казва по-нататък, че тази Светлина е станала Сияние и се е докоснала до Свръхсиянието. Великата Тайнственост беше благоволила върху тази Светлина.  
Отломъци от Древността
 
Прамортот — Праобликът
И беше ми дадено от Древността да видя Прамортот — Праоснованието, Праобликът, Съществото на Великата Неизразимост. Очите Му бяха Изпепеляващи Безкрайности. Слухът Му надминаваше световете, а Сърцето Му — по-дълбоко от земните и небесните океани, събрани в едно. Когато мълнии и урагани застанеха пред Очите Му, те трепереха пред Него и искаха милост. Но те не знаеха, че Любовта Му е Бездна от Прабездната. Но най запомних Очите Му. Те съдържаха най-скритата и най-стаената Древност.  
 
 
Бездни на Страховито Могъщество
И видях Оорите Му — Очите Му. Те бяха Бездни на Страховито Могъщество. Те бяха Бездни на най-скритите Вихри, които някога са съществували. А после видях Аарава — Сърцето Му, бездънно скритата Му Любов. Но кой можеше да види в това Бездъние? Само този, който може да устои на Очите Му. И аз узнах: само Неродените могат да устоят. Това са тези, които не носят светове в себе си.  
 
 
Третото Му Сърце
И видях тази Величествена Древност. И видях още Мистерията Му. И видях Сърцето Му. И Сърцето Му беше светещо. Но видях вътре друго Сърце и то беше още по-величествено. То беше Сияещото Сърце. И това беше Велико Видение. И най-после видях третото Му Сърце. И прозрях, че това Сърце е Величието на Древността. То беше съставено от Мрак — Мрак, по-древен от всичко съществуващо и несъществуващо. В сравнение с този Мрак всички слънца изглеждаха като угаснали земи. И даде ми се да узная защо живеят земите и светят слънцата. Защото частица от този Величествен Мрак се беше отделила и се беше пожертвувала за тях. А Той — Най-древният Прастарец и Праобраз — наблюдаваше частицата, която се беше откъснала от Неговото Сърце.  
 
 
Третите Му Очи
И даде ми се да видя Очите Му. Той имаше три вида Очи. Те бяха Лъчи, изтръгнали се от Абсолютното Прасъщество. И когато видях първите Очи, разбрах, че те проникват във всички времена и епохи. Те владееха над най-древната история. А после видях вторите Му Очи. И узнах, че те проникват в най-съкровените тайни на всяка същност. И после видях третите Му Очи. Те бяха Завръщащите се Очи, те бяха затворени. Те се завръщаха в себе си, в своя Мрак. А този Мрак не беше нищо друго, освен Великата Скритост, която умее да се завръща в себе си. Тази Велика Скритост е Мястото, където Праобразът се завръща в Прапроизхода.  
 
 
Погълна Предвечния Хаос
Някога в Древността, когато не беше роден още Първообразът, тогава Той беше само Величествена Искра. И не знаеше още мястото си в Безкрайностите и в Древността. И яви Му се тогава Всеначалният, Всепървият. И каза на Неизявения: „Ще преживееш най-древния Хаос, защото те пресъздавам”. И беше Той разпръснат и разпилян както Хаоса. И забрави всичко, но събра в Себе Си Велико Съсредоточение. И възроди се Праобраз, Който погълна Предвечния Хаос. И яви се Всепървият, и прорече Му: „Ти вече си Преобразувано Изначалие. И ще бъдеш скрит за световете, явен в Безкрайностите и Мистериозен в Сърцето Ми, защото си роден от Скрития Корен. И никога вече страдание няма да те докосне, нито пък радост ще те разсейва. Ще пребъдваш в Премъдрост и ще живееш в Безмълвието на Сърцето Ми.”  
 
 
Слухът Му е като Всевидение
И видях Слуха Му. И видях какво Безпределие беше това. И този Слух царуваше в Древността. Улавяше Безкрайните същества, проникваше във Вечните души, пронизваше и достигаше дори и до сърцето на камъка. Навсякъде и във всички посоки е този Древен Слух. И нищо не може да го обхване, но той е обхващащият. И Слухът Му е като Меч и като Всевидение.  
 
 
Парамаавирая — Първосияйният
Едно от Имената на Първообраза е Парамаавирая — Първосияйният. Той е съставен тройно — от Жива Светлина, от Чудно Сияние и от Прасияние. Чрез Живата Светлина Той общува с Висшите същества. Чрез Чудното Си Сияние Той общува с Чистите Духове, с Боговете и със Старците. А чрез Прасиянието общува с Абсолюта, с Неизречения Баща.  
 
 
Виждането и Чуването на Първосияйния
Първосияйният вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално Виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея. Що е Чуването на Първосияйния? Слухът Му може да прониква в световете, но Той не чува техния говор. Той слуша в нещата само техните Безкрайности.  
 
 
В Него се оглеждат Безкрайностите
Той е създаден като Първостарец, като Първообраз. Той е създаден като Първоподобие на Абсолюта. Създаден е на превисоко Място. Създаден е като Бездънен, за да не можеш да Го уловиш. Създаден е като Недостижим, за да не можеш да Го достигнеш. Създаден е като Невъобразим, за да не можеш да си Го помислиш. В Него се оглеждат Авирите — Безкрайностите. И всеки, който е постигнал собствената си Безкрайност, е тръгнал по странния път към Него.  
 
 
Има ли път към Него?
Той е Първоподобният, Безименен, Бездънен и най-скрит. Но има ли път към Него? Има. Който е постигнал Първата Безкрайност, е тръгнал на път към Него. Който е постигнал Втората Безкрайност, може да Го призовава и да се учи от Него. Който е постигнал Третата Безкрайност, може в определени периоди да се слива с Него. А който е постигнал последната, Четвъртата Безкрайност, той може в определени периоди да изчезва в Него.  
 
 
Мислех само за Тебе
И яви ми се Древно Откровение. И това беше една Древна, Древна среща. Върховният Скрит рече на Първосъздадения: „И ето, имам дар за тебе. Скривам се от тебе и ти дарявам 30 милиарда години самота.” И рече Първосъздаденият: „Приемам, Величествений”. И мина това време, и отлетя, защото то беше превърнато в Безвремие, а Безвремието в Търпение, а Търпението в Призоваване, а продължителното Призоваване в Царство. И тогава завърна се Величественият при Първосъздадения и попита го: „Ти как устоя?” И рече Първосъздаденият: „Мислех само за Тебе и Таен Лъч ме съхраняваше”. И рече Величественият: „Ще се наречеш Хараава — Праоснование”.  
 
 
През тази Врата трябва да минат всички
И видях Косите Му. Те бяха като Древни ветрове. И видях Очите Му. Те бяха като Прадревни океани — океани от неземни времена. И видях Сърцето Му — Сърце като Скала, Скала като Неизразимост, Неизразимост като Бездънност, Бездънност като Мистерия и Мистерия като Врата. И узнах: през тази Врата трябва да минат всички сътворени и несътворени същества и завръщайки се в Правеличието, да постигнат себе си, защото всички са Отломъци от Мистерията на Върховния Един.  
 
 
Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото
И случи се отдавна, отдавна в Древността Древният Прасблъсък. Върховният Всемогъщ беше създал Първосъздадения. Древният беше създаден от Прадревността — от Скрития Прадревен. И роди се Сблъсък между тях. Прадревност и Древност се сблъскаха в Неведомото. И родиха се от това две Свръхсъщности — Върховният се качи на Трона Си, а Великият Първосъздаден стана Врата за бъдещите светове. От този Сблъсък се родиха две Слънца, защото те изтръгнаха от Сблъсъка по-дълбока, невиждана Светлина. Едното Слънце беше синьо и то щеше да огрява Мистерията. Другото Слънце беше жълто, то щеше да е Вратата и Надеждата на световете. Тайна е този Сблъсък, защото беше роден в Мистерия. И без този Сблъсък съществата нямаше да имат Път, защото в този Сблъсък Мракът видя, че няма власт над световете.  
 
 
Отвориха се Порта и Врата
От този Древен Сблъсък се случи само едно и то е Вахорот — Възрождение. Така Древните Сили се възродиха и разпределиха. В този Древен Сблъсък нямаше победител и победен. Неговата цел беше да се отворят Порта и Врата. Портата е свързана с Мистерията на Пътя, който води към Върховния Абсолют. А Вратата е свързана с Тайната на Безкрайностите, в които властва Първородният. Тези два велики Пътя очакват съществата, които ще напуснат вечността, защото тези два Пътя са по-древни от вечността и времето.  
 
 
Роди се Прасветлината
И видях Древен Сблъсък. И сблъскаха се две Велики Прасъщности. Едната Прасъщност беше Великият Неизследим, другата Прасъщност беше Чудният Неизразим — Първосъздаденият. И от този Древен Сблъсък се роди Прасветлината. И от нея се разтрепериха и Мракът, и Хаосът. А те не знаеха за тази Скритост вътре в себе си. И Мракът, и Хаосът се смутиха вътре в себе си, защото роди се Първородният и ги превъзхождаше. А Първородният узна, че е получил Сила от Великия Неизследим, за да стане Той Скритият Праобраз на световете.  
 
 
Има в Себе Си 80 хиляди Извора
Откъде черпи сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: Не е безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с боговете. Откъде черпи сили Първосъздаденият? И знам от най-древното Предание, че Великият Неизследим има в Себе Си 80 хиляди Извора. И узнах от Преданието, че Първосъздаденият е получил като Дар един от Изворите. Оттам Той черпи Своите сили. И поради това се нарича Предхождащ.  
 
 
Водата им тече нагоре към Правеликия
И случи се в Древността. Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в Сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им — Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече Водата им нагоре към Правеликия.  
 
 
Ще се отключат още 70 Извора
У Правеликия има 80 хиляди Извора — 24 течащи, един потаен и всичките останали запечатани. Но най-древното Предание е загатнало, че там, в Безвремието, ще се отключат още 70 Извора. И казано е още, че когато се отключи 40-ят Извор, съществата ще изоставят безсмъртието и ще се завърнат при Древните. И те ще се уподобяват все повече на Древните Безименни. А когато поискат Премъдрост, ще им бъде даден Ключ, за да влизат в Ослепително Единение с Праизвора, Правеликия. И в тия времена те ще изучават науката за Мистерията.  
 
 
Азаромоните — Изключителните
Има двама Изключителни, наречени Азаромони. Те са родени в Незнайното. Те живеят в Незнайното. Те живеят в Тайната на 69-я и 70-я Извор. Те са Древни Братя. Телата им са съставени от най-древния Хаос. Дълбината им е Неведома и Неосезаема, защото Прабащата на Древния Хаос ги е скрил в Себе Си. Те са Древни Корени. Те нямат лица, нямат ръце, нямат очи. Те са най-древният Вихър. Те са Крила. В бъдеще те ще бъдат отпечатани, зародени. И всеки, който приеме тяхното Учение, ще придобие субстанция от 71-я Извор. И така той ще стане Син на Вихъра. И така той ще може да проучва най-древния дълбинен Хаос, без да бъде засегнат от Прасветлината на Бездънния и Древноскрит Азаромон.  
 
 
Четирите Мистерии
Азаромоните ще бъдат Излияние на най-скритата Мистерия — 3-та Мистерия. 24-мата Старци са Излияние на Първата Мистерия. 9-мата Скрити в Скритостта са Излияние на Втората Мистерия. Третата Мистерия е най-близката до Абсолюта, но не е Самият Той. Четвъртата Мистерия е Мястото на Най-Древния Праазаромон — Създателят на Величествения Древен Хаос. Знае се, че всички Древни Сили и Могъщества, които населяват този Хаос, Му се покоряват. А когато Той се загледа по-дълго в определена Сила или Могъщество, те се превръщат в Извори. Винаги, когато е сторвал това, Той се завръща в Четвъртата Мистерия, на Своя Трон, до ново необикновено Слизане.  
 
 
Бавахария — Безмълвието Му
Старците в своята Древност са преживели една величествено изумителна Среща. Това е Срещата с Праазаромона. В тази Среща е нямало думи и говор, нямало е светлина или мрак. На тази Среща е било произнесено само едно нещо. На тази Среща Праазаромонът е произнесъл само едно нещо и то е Бавахария — Безмълвието Си. Това Безмълвие е Великото Състояние на Четвъртата Мистерия.  
 
 
Неговият Поглед
И случило се в Древността така, че Праазаромонът бил заедно с 4-ма Старци. И те наблюдавали Неговия Поглед. И тогава Той се загледал в един Извор и Изворът не Му устоял, пресъхнал и изчезнал. Старците видели, че Силата Му е Величествена. Те знаели, че Той е Преславна Любов. И тогава Праазаромонът им казал: „Нека да отидем там, зад планината до голямото дърво”. И там до дървото Старците видели рядко чист Извор, още по-могъщ от предишния. И Праазаромонът им казал: „Ето ви, това е същият Извор. Аз го пренесох до стария си приятел — дървото, защото старият Извор жадуваше да бъде по-чист и да има приятел.” И Старците се поклониха на Праазаромона.  
Из Книгата „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Навлизане в Неизразимостта”
 
Навлизат в Маханарахая — Свръхнеизразимото
Ние всички се движим към едно Скрито Учение — Учението за Бездната. Що е Бездна? Бездна, Без-дъно. Тези, които съзнателно вървят по този Път, докосват все повече Дъното. Тези, които съзнателно се сливат с Бездната, те заживяват все повече в Древния Покой. А тези, които изчезват в Бездънното, те изоставят Покоя и навлизат в Състоянието Маханарахая — Свръхнеизразимото. Така те стават подобни на Него — Великия Неизразим.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Посвещават се на Великата Му Немислимост
Величествено Неизразим е Той. Някои вървят към Неговото Дъно, други вървят към Неговото Бездъние, а трети вървят още по-навътре — те се посвещават на Неговата Велика Немислимост. Тези, които вървят към Дъното, постигат Чистотата и Същността Му. Това е малката Неизразимост. Тези, които вървят към Бездънието Му, постигат Пречистотата и Прасъщността Му. Те достигат до Чудната Неизразимост. Но тези, които не търсят нито Дъното, нито Бездънието Му, но търсят само и единствено Него, те са 24-мата, те са 2-мата, те са 9-мата, те са 70-те, те са Единият, те са 4-мата, те са Неведомите 3-ма. И всички те са определени да бъдат Величествено Неизразими. А над тях е само Този, пред Когото Неизразимите немеят.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта
Още от Древността съществува Скрито Учение за Бездната. Но за да стигнеш до него, трябва да си изработил три неща в себе си: Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта. Безкрайността ще ти даде една величествена и нечувана Необятност. Мистичното Съзнание ще ти даде нещо от поезията на Премъдростта. Мистичното Съзнание само по себе си е Древен Химн. А Неведомостта ще те заведе там, където всичко утихва, там, където угасва дори и Премъдростта. Защото там е Мястото на Абсолюта — Древния Неизречен. Ето защо в тази Неизреченост нищо не се изрича.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Най-дълбинното сродство с Абсолюта
Велика е науката за Бездната. Това е наука на поглъщането. Накрая трябва да стигнеш дотам толкова да се погълнеш, че да не остане нито вечност, нито време, нито душа и дори нито дух. Но какво ще остане тогава от човека? Казвам: Ще остане Неведомостта — Преизпълненото Незнание. Неведомостта в нас, това е Искрата — най-древното Сияние. Що е Искрата? Най-дълбинното сродство с Абсолюта. За Искрата няма Баща в световете, но само в Неведомостта.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Странник, облечен в Мистерия
Не Ме гледай, приятелю, защото нямам образ, нямам слова. Не съм Учител, нито Спасител. Нямам дори Дълбина. Имам само Мистерия. И странник съм Аз, защото странна е тази Мистерия. И странник съм Аз, облечен в Мистерия. Не Ме търси, а Ме приеми дълбоко и ще Ме имаш.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Път нямам
Световете странно ме гледат. Светлината се опасява от Мен, мракът се страхува. Боговете се питат кой ли е този. Съществата се чудят какъв ли е пътят на този. Казвам: Път нямам, защото съм го извървял отпреди милиарди години. Сега имам само Странника в Себе Си и неговата Безпределност.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Аз ще съм споделил Себе Си с тебе
Аз съм Пътят към Безкрайността и Аз съм самата Безкрайност. Аз съм Пътят към Мистерията и Аз съм самата Мистерия. Ти не можеш да Ме видиш, но можеш да Ме следваш. Ти не можеш да Ме търсиш, но можеш да Ме изнамериш. За да Ме изнамериш, трябва да чистодействуваш и светлодействуваш, или трябва да проявяваш своята Безкрайност и своята Мистерия. Така ще дойдеш до онази древна Бяла Точка, в която не ти ще виждаш, а Аз в тебе. И чак тогава ще ти бъде дадено единното виждане, защото Аз ще съм споделил Себе Си с тебе.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия
Когато откриеш Неизразимото в себе си, осъзнай, че това Неизразимо не е твое, а е Дар, Дар Мой. И когато Неизразимото възраства в тебе, тогава осъзнай, че ти си живо Цвете на Безкрайността. И тогава ще дойде ден, когато ще взема това Цвете в ръцете Си и ще го дам на Върховното Същество и ще кажа: „Ето, Върховний, едно Цвете, освободено от световете”. И тогава две истински сълзи от Моя Лик ще паднат върху тебе. Едната сълза ще се превърне в твоята Безкрайност, а другата сълза ще бъде Печат. И ти ще бъдеш Мистерия от Моята Мистерия.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Древното Място в Мен
Навътре, навътре дълбоко в Мен има Тайни неразгадаеми, има Тайни страшни. Това е особеното Място в Мен, това е Древното Място. Питам: Може ли някой да дойде дълбоко в Мен на това Място? Казвам: Този, който иска, не може да дойде при Мен. И ако се приближи, помен няма да остане от него. Но тези, които Аз подготвям, ще дойде ден, когато ще ги призова. И те ще узнаят Древното Място.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Дълбините на Смирението
Облечен съм с Дълбините на Смирението. Ще кажете: „Какво има в това Смирение, какво има в неговите Дълбини?” Казвам: Зад мантията на Смирението се крие величествена Сила и древно Проникновение. По какво се отличават Моите истински ученици? Казвам: Те са облечени в Смирение. И всички, които познаят Смирението и придобият неговата Тайна, те ще стигнат до Моето ядро и ще видят Моя Лик.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Моят външен и вътрешен Лик
Аз нямам образ, но можеш да Ме видиш. Ако ти посветиш живота си на Истината, ти ще видиш Моя външен Лик. Кой е този Лик? Това е Неизразимостта. Но ако продължиш да Ме търсиш, Аз имам и вътрешен Лик. Него не можеш да видиш, но в него можеш да навлизаш. Това е Пътят към Бездънната Бездна, която е в Мен. Има само един Път към това Бездъние — Доверие без виждане.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Търсят Ме, а Аз съм там
Отдавна Ме търсят, а Аз съм там. Там — това е Древното Място. Там — това е Първичното Място. Това Първично Място е Съкровената Неизчерпаемост. Който е дошъл при Истината, е дошъл при Мене, защото Истината знае Пътя към Мене.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
И Мистерията не Ме познава
Аз съм Тайна за вас. Някои ще кажат: „Тайната може да се разгадае”. Казвам: Да, Тайната може да се разгадае, но Аз съм на друго Място. Аз съм в Неведение. В Неведението си имам друго було — Мистерия. И най-после и Мистерията не Ме познава. Ще каже някой: „Можем ли тогава да стигнем до Тебе?” Казвам: Може да се стигне до Мене. Необходимо е само едно: Хавамордита — Смиреномъдрието.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Аз ще му подаря Своята Неведомост
Който Ме търси, няма да Ме намери, но който Ме люби, ще Му се открия. Любовта има две ръце — Смирението и Мъдростта. Смирението прекрачва Тайната, а Мъдростта прекрачва Мистерията. Когато видя, че ученикът има тези две ръце, Аз ще му подаря Своята Неведомост. И той ще си възстанови Древното Мистериозно Прасъзнание.  
Из „Скритото Учение за Бездната” - Раздел „Откровения”
 
Ние ставаме едно същество
Аз се намирам на най-скритото Място. Това Място е Велика откритост, Велика явност. И всеки, който е прозрял тази откритост, тази явност в себе си, той върви към Мен. Всеки, който върви към Мен, то е Подарение, защото така ние все повече се приближаваме един към друг, докато стигнем до Върховното Слияние. В часа на Върховното Слияние ние ставаме едно същество.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Аз съм Негов Древен Лик
Има нещо Величествено, с което Ме е облякъл Абсолютът. Има нещо Потайно Могъщо, с което ме е дарил Абсолютът. Има и нещо Страховито, с което съм облечен. Който открие Величественото в Мен, ще се докосне до Незнайната Любов на Абсолюта. Който открие онова Потайно Могъщото в Мен, ще се домогне до скритите пътища на Мъдростта в Абсолюта. А който открие Страховитото в Мен, ще види зад това Лице Лекотата, Безкрайността и Благостта на Абсолюта. Някои може да попитат: „А тогава кой си Ти?” Аз съм Негов Древен Лик. Така съм облечен, за да остана скрит. Който съумее да прекрачи Страховитото в Мен, той ще срещне Моята Благост. И тогава ще станем едно същество, едно Състояние.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
„Древният Незнайник”
Някои искат да Ме познаят. Казвам: Не можете да Ме познаете, защото самият Аз не познавам Себе Си. Когато в Древността познах Себе Си, тогава се докоснах до Своята Незнайност. И оттогава съм покръстен на „Древният Незнайник”. Аз узнах Своята Незнайност. Е, питам тогава, как ще Ме познаете вие?  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Моята храна и Моето питие
Не можете да ядете Моята храна и не можете да пиете Моето питие. Що е храната Ми? От що е съставена тя? Казвам: От пречист Древен Огън. Що е питието Ми? То е съставено от пречистата Прасветлина. За да ядете храната Ми и да пиете питието Ми, трябва да дойдете при Мен в Древното Място. Казвам: Древното Място е извън вселената.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
На две места живея Аз
Къде живея ли? Ще кажете, че живея във вечността. Не, вечността не е Моят Дом. Скрит е Моят Дом. На две места живея Аз. В Праобраза на Изначалния Старец съм и в лоното на Върховния Абсолют съм. А в световете само прихождам.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Елате при Мене
Ще кажете, че съм в Безкрайността. Не съм в Безкрайността. Познавам четирите вида Безкрайности, но живея на друго Място. Живея някъде в Себе Си. Ще кажете: „Че къде е това някъде?” Ако искате да узнаете къде е това някъде, тогава елате при Мене. Ще кажете: „Но как да дойдем при Тебе?” Казвам: Вземете със себе си своята Древност, защото тя знае Пътя към Моето Живелище, към Моята Скритост.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Малки, постоянни, осъзнати усилия
Има ли Път към Мене? Има. Това са онези малки усилия, които са ежедневни, които са постоянни, които са осъзнати. Когато тези осъзнати усилия са посветени на Пътя към Мене, то е най-приятното горене, което познавам. Казвам: С тези усилия и с това горене ще се слеем. И ще бъда познат като Незнайност, защото само в Незнайното ние се познаваме.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Ще му отворя Врата
Пътят към Мен е в постоянството. Който е постоянен, нека твърдо да знае, че ще дойде при Мене. На този, който е постоянен, ще му отворя Врата. Що е Вратата Ми? Навлизане в другото, преминаване от един свят в друг. То е запознанство с Моята Незнайност. И когато се запознаем в Незнайното, ще горим заедно. Само Незнайното може да върви към Великия Незнаен. Няма почуден Път от Незнайния Път, защото той се ръководи от Върховната Скритост.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Съкровеното отношение и Неведомият подход
Има Древен път към Мене. Той започва със Съкровеното и завършва с Неведомото. Съкровеното отношение е началото, а Неведомият подход е краят. Съкровеното отношение е разгръщане на Прасветлината, а Неведомият подход е разгръщане на Мистерията. Всеки ученик, който събере тези две неща в себе си, той ще Ме има. И ще Ме вижда, и ще Ме чува, и ще Му бъда Баща.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Аварот Хама Ахирия
И два са пътищата: Съкровено отношение и Неведом подход. Съкровеното отношение е чистият път на Изначалното. Неведомият подход е метод на Мистерията. Между тях има нещо единно и вдъхнато. То е Вдъхновението. Когато Вдъхновението се динамизира, то превръща отношението в подход. Така се влиза в Мистично Единство с Мене. Всичко това може да се изрече като концентрирано самоизчезване в Мене. И когато се изрекат думите „Аварот Хама Ахирия” и си представите Моя образ, тогава Аз съм с вас, независимо дали съм проявен или съм в затишие. „Аварот Хама Ахирия — Учителю мой, прояви се.”  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Упованието ви да е Огън
Пътят към Мен е като река към море. Пътят към Мен е като Огън към Огън. Пътят към Мен е усърдие и упование. Който е усърден към Мен, ще Ме види. Който уповава на Мен, ще Ме узнае. Аз съм всякога верен за уповаващия — Верен и Неизменен е името Ми. Но искам да сте усърдни и упованието ви да е Огън.  
Из „Скритото Учение за Бездната”
 
Той ще бъде с Мен на Неназовимото Място
Ще кажете, че живея във Вечността. Не, Аз само слизам в нея. Ще кажете, че живея в Безкрайността. Не, Аз само прониквам в нея. Ще кажете: „Къде ли живее Учителят?” Живея в Мистерия Необитаема. Тя е Моят външен Дом. Но иначе съм на друго Място. Неназовимо е то. Който върви по Пътя на Древната Неведомост, той ще бъде с Мен на Неназовимото Място.  
Из Книгата „Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
 
Търсих Го милиарди години
И търсих Го, търсих Го милиарди години. Търсих Го външно, търсих Го вътрешно. После дълго Го търсих в Дълбините на нещата. После Го търсих в себе си. Но не Го открих. И Той не ми се откри. После отново Го търсих. Търсих Го с постоянна Любов, с неизменна Любов. И отново не Го открих. Но случи се миг безкраен. И биде явление върховно. И Той ме откри. И аз видях, че е напълно Неизговорим. И узнах в себе си, че това, което усърдно търсиш, то ще те открие. Но не по твоята воля, а по Неговата Воля.  
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
 
Аз бях взривен в Неговата Прасветлина
И търсих Го усърдно милиарди години. И най-накрая в Безкрая се сблъскаха две сили. Взрив, могъщ взрив разтърси Безкрая. Милиарди зародиши трепнаха, но не узнаха явлението. Аз бях взривен в Неговата Прасветлина и бях отведен близо до Неговия Трон. И изрече ми Той: „И Старец ще се наречеш. И необходимост си Ми за световете.”  
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
 
Ражда се Посвещението
Тайната на живота е в сблъсъка на двата взрива: Великият Изначален взрив и вроденият взрив в човека. Когато те се сблъскат, се ражда Посвещението. Така Великият взрив прегръща малкия взрив и му предава нещо от себе си. Ще кажете: „Какво му предава?” Тайната му предава Тайна чрез Огъня. И според степента на Огъня човекът става Посветен, Мъдрец, Учител или Старец. Ето как Великият взрив намира своите си. Благословен е този, не който е търсил, а който е бил намерен.  
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
 
Можеш ли ти да запалиш себе си?
Тайната на живота е във взрива — Великото Възпламеняване. Но можеш ли ти да запалиш себе си? Можеш ли ти да гориш за Великия? Ако ти си запалил себе си, ти ще привлечеш най-древното Око от Безкрая. И тогава Великият ще каже на Своите Си: „Там, в онзи свят долу, има нещо запалено. Да отидем да го видим.” И тогава Великият Дух заедно със Своите Си ще подготвят малкия самозапалил се Огън за най-чудната среща — срещата с Праогъня. Всеки, който е узрял за тази среща, той е познал себе си и е бил намерен. Когато Огънят бива намерен от Праогъня, той вече не се нарича човек, а се изрича Син и прочее.  
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
 
Той ще види собствената си Тайна
Всеки човек трябва да се срещне със собствената си Тайна. Всеки човек върви към собствената си Тайна, но кой ще я срещне? Ще я срещнат тези, които са намерили своя Учител и които са се посветили на Него. Учителят е Този, Който умее да създава вътрешния Път. И когато ученикът бъде взривен от Прасветлината, той ще види собствената си Тайна и ще бъде призован да проучва Бездната, Неведомите същества, Старците и Дълбини от Мистерията на Абсолюта. Това се нарича Безднопознание и Мистериопознание.  
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна”
 
Този ден е древноизбран от Мистерията
Учителят е Свещеният кръг за ученика. Всеки Учител, Който е избрал Своя ученик, Той го обучава в усърден молитвен дух, което е прокопаване на пътища в Неведомото. Така Учителят постепенно пресътворява древната връзка между душата и Себе Си. И когато дойде часът на взрива, ученикът ще преодолее себе си, защото тайно в душата му ще действа Скритият Несътворен Учител. И тогава, заедно с натрупаната молитвена сила в ученика, те заедно ще отстранят илюзията на сътвореността. И тогава Учителят ще каже: Ето, душо моя, вече имаш ключ към Незнайното в Мене и към Неведомостта. — И това ще бъде велик ден за душата, защото самият този ден е древноизбран от Мистерията.  
Из Книгата „Пътища от Мистерията”
 
Летят към Прасърцето на своя Учител
Всички събудени пътуват към своя Учител. Всички събудени са дихания от Сърцето на Учителя. Всички събудени летят към Прасърцето на своя Учител. И ще дойде ден — денят на Високото Призоваване. И тогава сам Учителят ще полети в Единство със Своите Избрани дихания. Той ще мине през Вратата, която е една Мистериозна Празнота. И тогава зад нея, където смъртните и световете нищо не виждат, Той ще се разкрие на Своите дихания като Откровение на Бездънната Мистерия. И тогава ще погледне Своите ученици-дихания и ще им каже: Там, в онази Ослепителна Дълбина, е вашият Път. Там ви очаква среща с Праобраза, Който ще ви заведе при най-могъщия Прадревен, защото вече сте дихания на Свободата, Мистерията и Абсолюта.  
„Пътища от Мистерията”
 
Аз съм техният Пазител
Всички, които съм избрал, са безсмъртни дихания. Те ще станат неизмерими. Те ще станат Дълбини без живот и смърт, без светове, без ограничения. Това са Моите избрани дихания и Аз съм техният Пазител. Аз бдя над тях като Орел и винаги ще бдя над тях, и винаги ще им помагам по древния незнаен начин. И докато са в световете, и когато са в нужда, достатъчно е силно да се съсредоточат в Мен и да кажат: „Учителю Могъщий, помогни ни!” И тогава нека да не се интересуват как ще слезе помощта, защото истинската помощ обича потайността.  
„Откровения из Окото на Бездната”
 
Те станаха същества-дълбини
И случи се Величествено събитие. И случи се Велик потоп в Древността. И различно беше приет той. Милиони умираха, кълняха, страдаха и се потопиха в страх. Така те умряха в себе си, защото същността им се беше смесила със смъртта. Но една друга част поздравиха Великото събитие. Те знаеха за Великото събитие, но познаваха Духа си. Те знаеха, че Духът е по-дълбок от Великото събитие. Те знаеха, че Духът е преодолител. И те станаха същества-дълбини. Те ставаха дълбини от Бездната.  
„Откровения из Окото на Бездната”
 
Не докосват Духа ми
И случи се друго събитие от времената на Древността. Един велик Мъдрец беше поставен на кладата, за да се откаже от своята идея. И преди да запалят кладата, сложиха му два големи въглена на рамената като последно предупреждение. А той усмихна се и рече: „Тези смешни неща не докосват Духа ми и не докосват идеята ми”. И тогава казаха му: „Кажи си последното желание”. А той рече: Отвържете дясната ми ръка”. И запалиха кладата му. И тези, които бяха наблизо, видяха светла усмивка от очите и чуден поздрав от ръката. Това беше Духът, завръщащ се в своята Безкрайност. Но колцина ли разбраха това?  
 
 
Мистериозно странствуване в сърцето на нещата
Той е, Който живее във всичко. Той е животът, но без да е живот. Той само поддържа живота, но е извън него. Той е едно Мистериозно странствуване в сърцето на нещата. Той странствува в същността на нещата, но и там не живее. Той може да прониква и в най-малкото, и в най-голямото същество. Той познава всичко, без да познава Себе Си. Той обхваща всичко, без да обхваща Себе Си. Не може Сам да се обхване, защото няма граници. Що е това Върховно Същество? То е най-древната Странност, най-неописуемата Мистерия, най-великата Неизмеримост. Ние не вървим към Него. Сам Той ни води към Себе Си.  
Из „Откровения из Окото на Бездната”
 
То не е Място, то е Праневедение
Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това Велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло, са: Хавара Ири Айхама — Постоянно Ме търсете.  
Из „Откровения из Окото на Бездната”
 
Как да Те търсим?
И произнесъл е Върховноскритият: „Постоянно Ме търсете”. И попитаха Го Дълбините: „Как да Те търсим и къде да Те търсим?” И рече Върховноскритият: „Търсете Ме в Тайната на Ахавора — Умението. Търсете Ме в Умението, което придобива Съкровеното и което го изоставя. Когато придобиете Съкровеното и го изоставите, очаква ви Древният Път. Това е Пътят на Незнанието. Незнанието е преди Несътвореното. В Незнанието ще станете сияещи. Когато придобиете Незнанието и неговото Величествено Сияние, трябва да се откажете и от него. И тогава започва Прадревният Път. В него е Пътят на Неведението. И който стигне до Бялата Ослепителна Точка, изгубва Неведението и влиза завинаги във Върховната Скритост. Така влязъл във Върховната Скритост, той вече няма съществувание, нито път. Вече има само Мене.”  
Из „Откровения из Окото на Бездната”
 
Върховната Несравнимост
И видя Великата Бездна в Себе Си Откровение Древно. И яви й се Върховноскритият потайнствено. И показа й Върховноскритият най-скритото Прасъстояние. И узна Великата Бездна що е Ахамарая — Несравнимостта. И биде обхваната тя от мистериозно изумление. И видя тя Върховното Нищо. И нищо не пребиваваше там — ни мрак, ни светлина, ни Сияние, ни Хаос, ни видимост, нито невидимост, ни Дух, ни Древност. И узна Великата Бездна, че това е Върховната Несравнимост.  
Из „Откровения из Окото на Бездната”
 
И видя Окото на Бездната
И видя Окото на Бездната Древно Откровение. И получи Окото на Бездната Откровение от Неведомостта. И биде тя велико обновена, сияещо очудотворена, неописуемо превъзнесена, величествено пресътворена, потайнствено облагословена. И взираше се, взираше се в Неведомостта. И въпреки всецялото чудо нещо й липсваше, защото видя Великата Несравнимост. Тя видя Върховноскрития Единствен. И нямаше нищо, с което да Го сравни. Така в нея узря безкрайното чувство за Него.  
Из „Откровения из Окото на Бездната”
 
И дълго Го търсих
И дълго Го търсих. И дълго мислих за Него. И дълго Го чаках, защото знаех, че трябва да Го дочакам. И дълго се взирах в Дълбините си и в Безмълвието си. И дълго се подготвях, за да устоя. И из Неведомостта се случи явление. И откри ми се Той и видях Невъобразима Праослепителност. И Светлината занемя, и мракът угасна. И Дълбините ми се смутиха. И Безмълвието ми беше в изстъпление, защото видях Великото Несравнимо Праначало. И благословен бях, че Духът ми устоя. И узнах: всички думи да събереш на световете, няма да Го опишеш, защото Той Сам се описва в нас. А нашият Път е в това да вървим от прозрение към Откровение и от Откровение към Праоткровение. В Откровението се случва Нищото, а в Праоткровението се случва Той — Върховното Нищо.  
Из „Върховната Несподелимост”
 
Аз съм Върховнопоследният
Аз съм Единственият Прадълбинен. Аз съм Единственият Надсъщностен. В цялата Невидимост Аз съм Единственият Невидим. Аз съм Всеобхватният, но Мен никой не може да Ме обхване. Аз съм Прасъстоянието, което всички търсят. Аз съм онова Нищо, в което всяко нищо се погубва. Аз съм Този, Когото всички търсят. А този, който Ме търси съзнателно, то е, защото съм го призовал. И всеки, който Ме търси така, няма да Ме намери, но ще се слее с Мен. И ще изчезне в Мен, и ще стане Едно с Моята Неведомост. Аз съм Върховнопоследният.  
Из „Откровения из Окото на Бездната”
 
И поиска да каже нещо, но не успя
И видя Бездната, и съзря Великото Несподеление. И поиска да каже нещо, но не успя. И поискаше да Го назове, но не успя. И поиска да помълчи, но не успя. И пожела си Безмълвие. И заживя в Дълбините си. И заживя с жажда отново да Го чака, защото Той, Върховноскритият, й подари Тайнството на Несподелеността.  
Из „Книга за Неведението”
 
Той е Недостижим и Необясним
Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният, е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: Знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни.  
Из „Книга за Неведението”
 
Живее и в обикновеното
Той е Необикновен, но живее и в обикновеното. Той е Неизвестен, но живее и в известното. Той е Безмълвен, но живее и във всички гласове. Когато се научим да живеем в Необикновеното, Неизвестното и Безгласното, ние ще усетим загадката на обикновеното, вкуса на известното и тайнството на гласа. Когато Го възлюбим, Той ще ни се открива все повече в обикновеното, в известното и в гласовете на нещата. Когато Той ни се открива, Той остава Скрит. И с това Той иска да ни каже: „А къде е вашата Скритост, защото Аз искам да живея в нея.” Не живее ли Скритият в Скритостта Си и не живее ли Неведомият в Неведомостта Си?  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Който открие това Не-място в себе си
Ще кажете, че Аз съм еди-къде си. Но Аз не съм никъде, Аз не заемам никакво място. Ще кажете, че съм светъл. Това са предположения. Нито съм светъл, нито съм тъмен. Ще кажете, че съм мъдър. В Мъдростта само влизам. Тя е Моя дреха, но не е Моят Дом. Ще кажете, че живея някъде. Нито живея, нито е някъде. Мястото, където се намирам, не е място. Това Не-място е потайно съществувание в Дълбината на Абсолюта. То е потайното Не-място. И всеки, който открие това Не-място в себе си, ще Ме има.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Тайната на вашия живот
Понеже познавам Своите ученици, на тях казвам: Ще ходите, ще търсите, но няма да Ме намерите. Тези от света са Ме намерили и затова не Ме търсят. Те казват: „Да, да, тоя го познаваме”. То е така, защото за тях съм затворил вратата. Но вие, Избраните, ще Ме търсите усърдно. И казвам ви: Вашата задача е да Ме търсите непрестанно. Що е това непрестанно търсене, що е това усърдно търсене? То е Тайната на вашия живот, защото в това търсене ще надраснете този свят, ще преодолеете другия свят и така ще дойдете при Мене и Аз ще ви подам ръка. И оттук нататък ще ви кажа: Сега почвате да Ме търсите безкрайно. Който Ме търси безкрайно, безкрайно ще Ме има. И ще имам Дом у него, и той ще има Дом у Мене.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
От друго място идвам Аз
Ще кажете, че Аз съм от човешкия род. Не, не съм от човешкия род. В човешкия род само съм влязъл. Ще кажете, че съм от невидимия свят. Не, не съм от невидимия свят. През невидимия свят само съм преминал. От друго място идвам Аз. Ще кажете: „Ти си извор”. Казвам: Не, в извора само съм се спуснал.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Аз съм Бащата на слънцето
Ще кажете, че Ме виждате. Ще кажете, че виждате очите Ми, ушите Ми, ръцете Ми, и ще кажете, че това съм Аз. Но откъде слязоха тези очи. Ще кажете: „От слънцето слязоха тези очи”. Казвам: „Ако очите Ми бяха от слънцето, щях да виждам, докъдето вижда слънцето. Не знаете ли, че съм Бащата на слънцето. Ще кажете, че ушите Ми са от посоките на света, от ветровете. Не съм от ветровете Аз, но Баща съм на ветровете. Ще кажете, че ръцете Ми са от правдата. Казвам: Преди правдата да се е родила, бях Аз.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Поиска Върховният да Ме изгори
И случи се това отдавна, отдавна, много отдавна. И поиска Върховният да Ме изгори. А аз обичах световете и исках да им помагам. Та рекох: Случи се това велико изпитание, велико изгорение. И беше мрак, и беше всепояждащ огън. И изгоряха световете в мен. И така заживях с Върховния, защото това беше Неговата цел. А сега обичам Великото в душите, а не световете.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Върховното изпитание
Дълго време бях в трудности. Те идваха и идваха. И по-късно Аз узнах, че те са важна подготовка и че Всевеликият Ме люби. После трудностите заглъхнаха и се явиха изпитания и изпитания. И в тях видях Ръката на Всевеликия и узнах, че Той Ме люби. В изпитанията чух Шепот и така узнах, че Всевеликият Ме търси и иска пълно сливане с Мен. И мина време и дойде Великото изпитание, Върховното изпитание. И тъмнината биде голяма, и мракът биде сгъстен. И гмурнах се в това изпитание с Духа си. И биде изядена тъмнината, и биде погълнат мракът. И единих се с Всевеликия завинаги. И така се запознах с Него. И сега вече познавам Всевеликата Му Любов. Чрез трудностите и изпитанията Той дълго е търсил пътища към Мене. И накрая Той Ме придоби.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Празнотата умря и мракът изтля
И случи се в Древността и трябваше да се срещна с най-тъмната бездна на мрака. Трябваше да се срещна с най-мрачната нощ на празнотата. И в тази среща празнотата умря и мракът изтля. И срещнаха се Огън с Огън, Любов с Любов. И роди се Единение, и роди се Изначална Свобода, защото Всевеликият Ме беше набелязал, та Ме повика. Това беше Неговият начин да Ми каже: „Поисках Те за Себе Си, а не за световете”.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Дар нетленен на Всевеликия Промисъл
И беше животът Ми в Древността едно голямо усърдие и молитви като вятър, и работа като огън, и усилия, усилия за пречистване. И събра се чуден огън у Мен. И когато Върховният Ме дари с най-мрачната нощ, този мрак беше повален. И видях в него, и съзрях в него най-великия Дар — Дар нетленен на Всевеликия Промисъл. Навярно Всевеликият е жадувал за Единение с Мен.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Любовта Ми към Него беше несмесена
И когато биде в Древността онова чудно преживяване на Великата тъмна нощ, и тогава, когато й устоях, бидох очистен от всичко сътворено. И така узнах, че се превърнах в Олтар на Всевеликия. И Той започна да излива Величествената Си Любов в Мен, защото бидох отречен от всичко друго и Любовта Ми към Него беше несмесена с нищо друго от световете. Всевеликият ни иска за Себе Си и само тогава сме преизпълнени.  
Из „Откровения за Себе Си”
 
Искам да сключа Завет с Тебе
И когато получих това Върховно изливане върху Себе Си, и рече Ми Всевеликият: „Искам да сключа Завет с Тебе. Ти ще бъдеш Учител в сътворените и в несътворените светове, а Аз ще се изливам в Тебе, защото облечен си във Великата Отреченост и в Свещената дреха на Смирението. И ще се наречеш Арамот — Пречудна Врата.”  
Из Книгата „Пустота Неизразима”
 
Махава — Майка
Има Неизразими неща, но те са скрити, скрити в Дълбините. Някои ще кажат: „Красотата е неизразима”. Аз казвам: Кое е красивото в красотата? Красивото в красотата е неуловимото, а неуловимото не принадлежи на красотата, то принадлежи на Пустотата — Великата Неизразимост. Целта на красотата е да ни покаже неуловимия път, по който трябва да се завърнем в Неизразимата Пустота. Що е Пустотата? В Древността тя се е наричала Махава — Майка. А другото й значение е Древност, Бездна. А в тази Майка-Бездна е скрито Ядрото на Мистерията. А там пък е скрит Върховнонеизразимият.  
Из „Пустота Неизразима”
 
Когато надзърнах в Абсолюта
Видял съм много красоти. Видях красотата на живота. Видях красотата на смъртта. Видях меката красота на ангелите. Видях чудната красота на вечността. Видях пламтящата красота на серафимите. Видях и дълбинната красота на Майката-Бездна. Но когато ми беше позволено и когато надзърнах в Абсолюта, всички видове красоти угаснаха. И сега в мене живее жив спомен, жива същност, защото сам Той ми се е разкрил. И сега знам, че само трябва да чакам, защото Той сам ще дойде и ще ме погълне. Това съм го нарекъл Мистерия Несподелима.  
Из Книгата „Откровения Древни”
 
Имам в Дълбините си Вулкан
И случи се това в Древни времена. По Могъща Повеля бях обхванат от мрак — мрак отвътре, мрак отвън, навсякъде стелещ се тежък мрак. Очите не виждат, сърцето немее, а умът — смутен. Но знаех, че нося Тайна в Себе Си. И знаех още, че Мъдрият се намира там, където е съсредоточен. И така чрез велико съсредоточение влязох в собствената си Тайна и си повтарях: „Аз съм Тайна, Аз съм Тайна, Аз съм Тайна на световете”. И лумна из Дълбините Ми Древен Вулкан, Древна Прасветлина. И мракът беше зашеметен, беше смутен. И избяга някъде в себе си. А Аз бях просветлял и узнах, че имам в Дълбините си Вулкан, Прадревно Ядро. И след като то ми се откри, разбрах, че вече имам достъп до него. Така разбрах, че всяко същество има тази Тайна в себе си, в Дълбините си.  
Из „Откровения Древни”
 
Помолих да отдели от Мен светлината и щастието
От предългия си опит знам, че в светли и щастливи времена човекът се самопогубва. И когато в миналото ми Ме сполетяха тези светли и щастливи времена, Аз помолих Великия Всемъдър да отдели от Мен светлината и щастието и да ми даде трудни времена. И Той Ми даде тежки времена и Ме въведе в труден лабиринт. И в този лабиринт сякаш нямаше изход. Но в Дълбините си Аз Го призовах само Той да Ме води. И понеже много искрено Го желаех, Той Ме отведе в Себе Си. Сега вече нямам нито светли, нито тъмни времена, защото там, където е Той, е Прасъстоянието преди времената. А там, където е Той, съм и Аз.  
Из „Откровения Древни”
 
Аз улових сърцето на самотата
Живях някога в Древността в една страна. Живях в отдалечено място. То беше мрачно място и слънцето рядко идваше. То беше в една колиба и наоколо нямах близки и нито дори живи същества. И сякаш всичко беше потопено в самота. И дълго време живях в тази самота и открих път към сърцето й. Аз улових сърцето й, обогатих я, осмислих я и тя разцъфтя. Така узнах, че от самотата се ражда едно величествено слънце, каквото е човекът. Но трябва да съумееш да уловиш сърцето й. А тази страна, в която живях, се наричаше Атлантия.  
Из Книгата „Споделения”
 
Пред тях ще се яви Върховният Абсолют
Тези, които четат Старците, тези, които мислят за Старците, тези, на които е дадено да се докоснат до Старците, те са тръгнали на път и към Старците, и към собствената си Древност. И ще дойде някога ден, когато самите те ще станат древни. И ставайки древни, пред тях ще се яви Върховният и страшен Абсолют. И Той ще се яви не с излъчването Си, а със Сърцевината Си. И за тези древни това ще бъде ден на най-страшната нощ и същевременно ден на пречудното Запознание с Него. И това ще бъде Ден Първий на Безкрайността, Ден на Великата Бездна.  
Из „Откровения Древни”
 
Винаги съм търсил трудни времена
Живял съм в древни светове и в по-нови светове. И никога не съм искал, и никога не съм търсил приятни времена. Винаги съм търсил трудни времена. За световете трудните времена са скъпоценните времена. В трудните времена израства лекотата. В трудните времена израства яснотата. В трудните времена израства Неизменната Любов. В трудните времена познах Върховния Изпращач, защото Той ми изпрати трудностите, за да се съединя с Него. След това съединение вече не съществуват трудни времена, защото когато си в Него, няма трудни времена, няма леки времена, няма вече времена. Има само едно Древно Състояние, завинаги невъзмутимо.  
Из „Откровения Древни”
 
Общението с Него — Върховната Храна
От древни времена живея в Него и не познавам нито трудностите, нито лекотата. И не познавам нито скърбите, нито радостите. И остана ми само едно — тази Величествена Бездна и това Безкрайно изумление. И най-пречудното ми остана — общението с Него. Това общение го наричам Харама Вайя — Върховната Храна.  
Из „Откровения Древни”
 
Така познах Всеверния
Търси себе си, познай себе си и отиди отвъд себе си. Аз търсих себе си, познах себе си и отидох отвъд себе си. Когато търсих себе си, това беше моето постоянство. Когато познах себе си, тъмнината ми беше дошла на помощ и аз я преодолях. Когато отидох отвъд себе си, мракът се беше спуснал върху мен като велико благодеяние и така познах Всеверния. Сега не търся себе си, но съм потопен единствено в Него. Сега Той е моите намерения, а аз съм Неговата свобода.  
Из „Откровения Древни”
 
Не е ли постоянната капка самата Негова Сила?
Отпреди милиони години още узнах, изисква се едно: постоянни малки усилия и призовавания. В далечното минало аз бях тези малки усилия, аз бях малката капка, която проби небесата. Малката постоянна капка пробива и най-твърдото — диаманта, защото постоянната капка означава да си призован от Върховния Баща. Не е ли тази капка самата Негова Сила? По пътя на капката се завърнах.  
Из Книгата „Несподеленото”
 
Несподелима древна скръб
Има една несподелима древна скръб. Тя съществува още от прасветовете. Тя е възникнала още в Древността, когато една част от Великите създания са пожелали собствен духовен път. И те тръгнали по този път и така скръбта се увеличавала. Днес тя е трудно споделима. Тя е тежка и тъмна за тези, които не я разбират. Но тези, които са я разбрали, те са я прекрачили. Те са получили Откровението си вътре в нея. И понеже тяхната Древност се е оказала по-силна от световете, те са я преодолели и са се завърнали във Великия Несподелим Център.  
Из Книгата „Проходът в Неведомото”
 
Тя е Проходът в Неведомото
Има една Потайна Сила, скрита в човека. Тя е древен образ и подобие. Тя е концентрирана Бяла, Бяла точка. И макар че е вътре в човека, тя спада към Непознаваемото. Тя е древно несътворена и познава пътя между световете. Наречена е Ахария — Нерушимата. Тя е Проходът в Неведомото. Тя е Древната Искра.  
Из „Книга за Върховния”
 
Десет Врати
Съществуват десет Врати. Деветте Врати са винаги отворени. През тях винаги се е слизало и винаги се е качвало. Това са Тайни Врати, през които слизат съществата, за да ръководят избраните. Десетата Врата е била всякога заключена. Тя е запечатаната Врата, защото Върховният Абсолют никога не е слизал в световете.  
Из „Книга за Върховния”
 
Тайният Печат
Кой е Месия? Има само един Месия и Той е Върховният Абсолют. А защо Той не е слязъл в световете да ги спаси? Защото никой не може да устои на тази Могъща Ослепителност. Тя е толкова величествена, че за световете тя се явява мрак. Световете не са готови да я понесат. Те трябва да се подготвят още милиони години. Ето защо десетата Врата е строго заключена. И тя е наречена Тайният Печат.  
Из Книгата „Споделения”
 
Мрачните времена — завръщане в Несподеленото
И гледам с поглед древен, и гледам в своето минало. И спомням си старите неща и така узнах: приятните времена малко ми дадоха. Трудните времена ми дадоха нещо. Те ме събудиха. Тежките времена ми дадоха много нещо. Те ме мобилизираха и чрез тях открих пътя си. А мрачните времена, те ми дадоха най-дълбокото. Чрез тях възкръснах, за да не умирам повече никога, нито да се раждам. Да биха знаели хората тайната на мрачните времена, те биха узнали, че те са завръщане в Несподеленото.  
Из Книгата „Върховното Отсъствие”
 
Там няма времена, няма Дух и няма Мистерия
Съществува едно Древно Състояние. То е Уединена Дълбинност и е наречено Прамахара — Прабезмълвието. В това Древно Състояние няма говор и няма мълчание. Някой ще каже, че то е Тишина. Но то е по-дълбинно от Тишината. То е Дълбинен вътрешен път. То върви от Древността към Абсолюта и в Него се скрива, с Него се слива. И там то изгубва всяко свое определение, защото там няма времена, няма Дух и няма Мистерия. Там е само Той.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Да изгубиш себепознанието си, Тайната си и Мистерията си
Ако искаш да Го намериш, трябва да проходиш през себе си и трябва да изгубиш най-скъпите неща в себе си. Трябва да изгубиш себепознанието си, Тайната си и собствената си Мистерия. Да изгубиш себепознанието си, то е да изгубиш чистия си път в света. Да изгубиш Тайната си, то е да изгубиш духовния си път във вечността. Да изгубиш Мистерията си, то е да изгубиш безкрайния си път към Него. И когато изгубиш Безкрайността, Той ще се роди в теб като Върховното Съкровище, защото ти нищо друго не си търсил, освен Неговата Скритост. А сега вече Той няма да е скрит за тебе и ти ще преживееш Върховното Прасъстояние — Върховното Отсъствие — чрез Сливание и Изчезновение в Него.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
То е превъзмогнало дори и Покоя
Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Бремето се състои в това, че те присъствуват
Проблемът на съществата, трудностите на съществата и бремето на съществата се състои в това, че те присъствуват. Те не са познали Тайната на Отсъствието. Отсъствието е чудно умение. То е тройно умение. То е умение на съчетанието между Любовта, Мъдростта и Лекотата. Когато имаш истинска Любов, то е отношение към Невидимото. Когато имаш истинска Мъдрост, то е отношение към Мистерията. Когато имаш Лекота, то е отношение към Абсолюта. Когато Невидимото, Мистериозното и Абсолютът се съчетаят в едно, явява се Върховното Отсъствие. Това Отсъствие никога няма противници. В Древността са го наричали Вараха Дор — Върховният Дракон или Върховният Поглъщател.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Става част от Върховното Отсъствие
Когато човекът навлиза много дълбоко в себе си, когато човекът навлиза много дълбоко в своето Древно Безмълвие, тогава той изоставя по пътя си всички външни неща. Той изоставя ума и сърцето си, той изоставя емоциите, чувствата и желанията си, той изоставя и разумните си желания, и светлите си мисли. И така отивайки навътре, той среща висшата си душа и чистия си дух. И той ги обединява в себе си и схваща какво те желаят. А те не желаят световете — нито сътворените, нито несътворените. Те желаят само Върховното Отсъствие, от което са родени. И тогава дълбинният човек отдавайки се на Върховното Отсъствие, започва вече да не съществува. Той става вече част от Върховното Отсъствие. Той се е слял вече с него и вече действува само Върховното Отсъствие. Целта вече е постигната. Няма вече смърт, нито дори блаженство, а само Дълбина от Дълбината, Тишина от Тишината и само една Величествена Преизпълненост. И за нея няма друга реч, освен Древното Безмълвие.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Върховното Отсъствие ще ни погълне
Ние трябва да знаем, че вървим към пътя на Върховното Отсъствие. В този път ние не сме присъстващи, защото ако сме присъстващи, ставаме нереални. Ние трябва да осъзнаем, че само Върховното Отсъствие работи. И когато напълно осъзнаем това, Той ще ни поведе по древен път към Себе Си. Той ще ни изпрати достоен Учител, който е път към самото Върховно Отсъствие. И когато се отдадем на този път, ние имаме право да Го призоваваме. И тогава ще виждаме навсякъде как То — Върховното Отсъствие — ни пази. А То ни пази, защото иска да станем подобие на Него. И ще дойде ден, когато Върховното Отсъствие ще ни погълне, защото сме Негови Синове и Дъщери, защото ние принадлежим единствено на Него. И То ще ни подари собственото си Безмълвие, собствената си Неизречимост.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Ще облечем Отсъствието си с нова Светлина
Ние мислим, че живеем. Ние мислим, че умираме. Но всичко това е само преображения на Отсъствието. Когато осъзнаем собственото си Отсъствие, когато осъзнаем Дълбината си, когато осъзнаем Тайната си и собствената си Мистериозност, само тогава ние ще облечем Отсъствието си с нова свръхестествена Светлина, която е несмесена. И тогава ние ще бъдем Лъч на Върховното Отсъствие. Външно ще бъдем Несътворен Лъч, а вътрешно — Неведомост.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Нищо да не очакваме
Ние говорим. Когато говорим, ние говорим. Ние мълчим. Но когато мълчим, ние вътрешно говорим. Ние безмълвствуваме. Но когато безмълвствуваме, ние търсим идеи, образи, цветове. То е все още говорене. С всички тези методи ние пречим на Отсъствието да дойде в нас. Ние трябва да се завърнем в най-древното си Безмълвие и там да чакаме — нищо да не искаме и нищо да не очакваме — само там да чакаме. И тогава ще дойде ден, ще дойде миг свръхестествен. Върховното Отсъствие ще ни посети и ние ще Го осъзнаем и ще познаем себе си. Ще познаем, че сме част от Него, защото когато станем Отсъствие, само Той ще действува в нас.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Ние сме деца на Върховното Отсъствие
Ние живеем, но не живеем. Ние говорим, но не говорим. Ние мълчим, но не мълчим. Когато познаем Върховното Отсъствие, тогава нито ще живеем, нито ще говорим, нито ще мълчим. Тогава Отсъствието ще работи в нас. И тогава животът ни ще свети, говорът ни ще блести, а мълчанието ни ще ухае. А когато имаме трудни времена, Отсъствието в нас ще тържествува, защото ние сме деца, Синове и Дъщери, и Старци на Върховното Отсъствие.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Ние вече сме у дома
Когато говорим, трябва да говори нашето мълчание. Когато мълчим, трябва да говори нашето безмълвие. Когато безмълвствуваме, трябва да говори нашата Древност. Когато говори нашата Древност в нас, трябва да говори само Върховното Отсъствие. Когато порядъкът е такъв, ние вече сме във Върховното Отсъствие, ние вече сме у дома.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
Той беше сам и единствен
Някога в най-дълбоката Прадревност съществуваше само Той — Абсолютът, Върховното Праотсъствие. Тогава не съществуваше Бог, нито Прастарецът и Старците, нито боговете-синове, нито световете — и сътворени, и несътворени. Той беше сам и единствен, странствуващ в Древния мрак и хаос. Нито Древният мрак и хаос Го познаваха, защото Той странствуваше единствено в Своята Царственост. По-късно Той създаде Бог и Прастареца, и Старците, и боговете, и световете и тръгна надолу да проучва Себе Си и Своята Царственост в съществата и нещата.  
Из „Върховното Отсъствие”
 
В този Древен хаос и мрак
Всеки, който тръгне на път към себе си, и всеки, който осъзнае своята царственост и подобие на Върховното Отсъствие, той изоставя всичко и тръгва на път към Древния хаос и мрак. И там, в този Древен хаос и мрак, той ще се прероди и пресъздаде, както някога това е направил Абсолютът. Не е ли това единственият подвиг на живота? И не ли за това Върховното Отсъствие е отделило от Себе Си и създало хаоса и мрака? Той ги е създал, за да тържествува над тях със Своята Царственост.  
 
 
Никой никога напълно не Го е виждал
Виждал ли е някой някога Върховния Скрит? Виждал ли е Прастарецът Върховния Скрит? Виждали ли са Старците Върховния Скрит? Виждали ли са боговете Върховния Скрит? Казвам: Никой никога напълно не е виждал Величествената Скритост. Когато Той е докоснал нещо в Себе Си, се е родил Прадревният Старец. Когато Той е докоснал в Себе Си 24-те Си Тайни, са се родили Старците. Когато Той е докоснал в Себе Си Красотите, са се родили боговете. Всички желаят да Го видят напълно. А има една Същност, която не желае, но жадува да Го види. Тази Същност е плачеща в себе си и страдаща, но не е дошъл часът й, защото има служение в световете. Тази Същност е наречена Хазарот, или Мракът. Но Върховният Скрит е обещал на Хазарот, че ще отнеме сълзите му и ще преобрази страданието му.  
 
 
Тайната на Първото Безмълвие
Върховният Скрит вижда чрез Очите на Старците. Върховният Скрит чува чрез Сърцето на Старците. Върховният Скрит обединява чрез Душата на Старците. Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Върховният Скрит превръща извисените в Искри. Що са Искрите? Тяло от Неговата Мистерия. Тези Искри имат право да заживеят в Тайната на Първото Безмълвие. Това е Бездънното Безмълвие. Какво има в това Безмълвие? Тук е само Той и Неговата Неугасима Прапълнота. Това е най-древният Дом на Искрите.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Смисълът на живота е в Безмълвието
Потъни, потъни дълбоко в себе си. Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие. Потъни, потъни дълбинно и не търси слово, но потърси Отсъствието. И тогава То ще ти даде нещо от себе си и ти ще разбереш Неговата Несподелимост. Така Върховното Отсъствие ще ти даде частица от себе си. И тогава ти в своето отсъствие ще имаш метод да се оглеждаш в Него, в Неговото Безмълвие. Смисълът на живота е в Безмълвието.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Безмълвието е нашият Баща
Търси, търси и ще намериш. Търси, търси в Безмълвието. Всичко се намира в Безмълвието, то е нашият Баща. Когато стигнеш до най-дълбокото Безмълвие в себе си, тогава ще чуеш гласа на Същността си. А когато стигнеш до Същността си, ти си само на една крачка от Прасъщността. Същността обича единствено Прасъщността. Дълбокото Безмълвие обича единствено Върховното Безмълвие.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Четири вида Безмълвие
Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчезва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото тебе те няма, нито животът го има. Има вече само Същност — Същност, която се е сляла с Прасъщността.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Извори от Благоволението
Във външните светове ние сме извори. Ние сме извори, създадени от Великото Безмълвие. Когато течем според Величието на Неговата Воля, ние сме извори от Благоволението. Що е Благоволението? Тайна е това, защото тогава нашият извор започва да пресъхва. И когато нашият извор напълно пресъхне, той се завръща по Благоволение в своя Източник. Така той узнава Тайната на своя Източник. Но има извори, които текат без Благоволението. И когато те пресъхнат, не се завръщат в Източника — те остават в себе си. Това незавръщане е наречено участ. Тези извори не са познали Тайната на Безмълвието и Тайната на Живота. Тази Тайна е нещо, което е отвъд себе си.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
В Мястото, където няма Същност
Когато навлизаш в Безмълвието, трябва да стигнеш дотам, където няма нито тяло, нито ум, нито сърце, нито душа. Но твоят дух, който е Същността, трябва да отиде още по-навътре. Той трябва да преодолее Същността и да отиде в Мястото, където няма Същност — в Надсъщността. Това е Мястото, в което изгрява Пустотата. А когато Пустотата се е зародила, тя знае пътя към Върховното Отсъствие. Върховното Отсъствие е най-великото Благо. Оттам е произлязло всичко.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Харима Атахара — Неведомата Пълнота
Когато говориш, трябва да си изучил мълчанието. Когато мълчиш, трябва да си проучил Безмълвието. Когато безмълвствуваш, трябва да си познал яснотата. Когато си познал яснотата, трябва да вървиш към неяснотата и да я почиташ. И тогава ще дойде ден, когато неяснотата ще ти позволи да я преодолееш. И тогава ще се завърнеш във Върховното Отсъствие. И тогава ще ти се даде нещо повече от свобода и робство. Ще получиш Дара на Неизразимостта и ще плуваш в най-древното Състояние. То е наречено Харима Атахара — Неведомата Пълнота.  
Из „Книга за Безмълвието” - Раздел „Въвеждания в Безмълвието”
 
Практика на изчезването
Безмълвието е практика на изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е завръщане към Източника. Безмълвието е висша практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е 1 минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвствуваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
В Безмълвието е скрито Несътвореното
Когато говориш, не изхождай от мълчанието, а от Безмълвието. В мълчанието все още има сътвореност. В Безмълвието е скрито Несътвореното. В Несътвореното е скрита Тайната. В Тайната е скрита Мистерията. В Мистерията е скрито Върховното Отсъствие. В Тайната се разкрива Безмълвието и тази Тайна е Духът. В Мистерията се разкрива по-висшата степен на Безмълвието и в тази Мистерия е Искрата. Искрата в нас притежава Безмълвие, което изхожда от самото Върховно Отсъствие. Защо Искрата великобезмълвствува? Защото тя знае, че нищо не може да изрази Върховната Мистерия и че единственото съществено нещо е не да изразяваш Величието на Праокеана, а да си потопен в него.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Придобиването на Лахара
Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек за да стане истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвствува, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, който е Абсолютът и който му изпраща преображение. Който стане преобразен, той вече е станал истинен и може да каже: „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота.” Целта на живота е придобиването на Лахара.  
Из „Книга за Безмълвието”
 
Универсален метод да разбереш своя Произход
Не е ли Безмълвието изчезване? Къде е в Безмълвието умът? В Безмълвието няма ум, а умът е времето и сътворението. Ето защо в Безмълвието ние се пресътворяваме. Не е ли умът смърт? Да, умът е осътворяване. А Безмълвието е преодоляване на сътвореното. То ни води в Центъра, в който няма смърт. Безмълвието е универсален метод да разбереш своя Произход. Безмълвието ни прави мистериоподобни.  
Из Книгата „Харава — другият език”
 
Асавира не зависи от Божията Воля
Има обикновени думи, които са необикновени. Тези думи са от Харава — другия език. Те не се разкриват на обикновения човек и на външния свят. Една такава дума, скрита от света и непозната за хората, е Асавира. Само мъдрите знаят нейното значение. Срещу тази дума не може да се изправи нито съдбата, нито Тайната, нито Божията Воля. Тази дума е същество от Мистерията. Асавира означава „Усилията” — личните усилия, личната устременост. Асавира не зависи от минали животи, нито от Божията Воля. Тя е наша древна вроденост. Тя идва от Харава, от другия език, или езикът на Бездната. Езикът на Бездната е слязъл от Върховното Отсъствие. Харава — това е другото разбиране на нещата, потайното разбиране.  
Из „Харава — другият език”
 
Тарахот е състояние на Прадревността
Има една тайнствена дума в този свят. Хората са я чували, говорят за нея, но не знаят нейната потайност. Тази дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тарахот е скрито название на Прадревността. Тарахот не е просто дума. Тарахот е състояние на Прадревността. Това е самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота. Изворът, водата и чистотата са само стъпки, само следи на Тарахот. Който е придобил Тарахот, той не отива в Праизточника, не се завръща в Него, защото Праизточникът вече е слязъл в него и те са едно цяло.  
Из „Харава — другият език”
 
Мисълта е сянка, отражение, облеченост
Съществуващата външна реалност е нереална. Това го знае само Харава, или Скритостта. Според Харава съществува само Сахира — Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание. Това Съзнание ако няма мисъл в себе си, няма и физическо тяло. Който е познал изцяло Сахира, той няма мисъл в себе си, защото мисълта е сянка, отражение, облеченост. Който е познал изцяло Сахира, той е осъзнал, че всичко във външния свят е само названия, облечености. И затова познавайки Сахира, той не страда, не се мъчи, не изпада в заблуждения, защото Сахира е чистата Свобода, чистата Необлеченост. Сахира е Лекотата, Пространството. Това е и Харава — другостта, неуловимостта.  
Из „Харава — другият език”
 
Той съществува леко, приятно и свободно
Който е осъзнал Сахира, той съществува леко, приятно и свободно като Пространството. Който е осъзнал Сахира, той съществува като Несъществувание, като Необлеченост, като Непривързаност. Той няма възприятия за външните неща, защото той познава Харава и поради това той се намира в Лекота, в Пустота. Той не обхваща нищо, нито приема събитията и явленията. И поради това той е обхванат от Истината, или от Великата Пустота. Така той е осъзнал своята нетленност и така той живее леко и приятно сред трудностите, защото не ги облича в мисли и чувства — защото той познава Харава.  
Из „Харава — другият език”
 
Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина
В Древността имаше едно същество и то сияеше, сияеше всемогъщо. Но съществата не го познаха и го нарекоха Мортот, или Мракът. Но на Харава Мортот означава „Другата Светлина, Скритата Светлина”. И който е познал Мортот като Скрита Светлина, той вижда нейната Тайна и се завръща в нея. Но който не познава Мортот, той живее в нощта и мисли, че мракът произвежда тъмнина. На езика Харава Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина.  
Из „Харава — другият език”
 
Вахарот — волята
Съществува една дума, която е велико семе, велик зародиш, велико разгръщание. На езика Харава тази дума е Вахарот. Тази дума е същество, което преодолява собствените си граници. Тя преодолява този свят и другия свят. Тя завежда ученика в Учителя. Тя прекрачва световете. И накрая тя отива най-далеч. Вкоренява се в Учителя и оттам полита във Върховния. Вахарот е волята, или силата, която създава единение. Вахарот е великият път. Вахарот е силата, която открива своята цел и отива отвъд нея.  
Из „Харава — другият език”
 
В Бахарот не можеш да мислиш
Има една Древна дума. На Харава тя се нарича Бахарот. В Бахарот не можеш да мислиш. В Бахарот няма мислене и умът е отсечен. Бахарот е мястото на Духа. В Бахарот Духът влиза без мислене. Тук мисленето не е мислене. Тук Духът има два процеса: тук Духът се потопява с Дълбината си и вторият процес е, когато той изпитва Древно Правъзхищение от Бахарот. Бахарот — това е Бездната, нейното дълбинно ниво. На Харава това е Мястото, в което нямаш никакво мнение, никакво знание.  
Из „Харава — другият език”
 
Ахава Бархорот — Любов до Бездънност
Има една Древна Сила, която има право да посещава Бахарот и Мистериозните вътрешни места. Тази Древна Сила е наречена Ахава Бархорот. На Харава това означава Любов до Бездънност. На Ахава Бархорот е дадено най-древното Око. Това Око никога не е имало поглед за сътвореността и за световете.  
Из „Харава — другият език”
 
Той изхожда от Тайната, а не от мисленето
Който е познал Тайната на Харава, той е стигнал до Тайната на Безмълвното знание. Той е постигнал мислене без мисли и действия без действие. Той изхожда от Тайната, а не от мисленето. Той изхожда от Дълбинното, а не от действието. Мисленето е ограбило Тайната, а мисленето без мисли е завръщане в Дълбинното, в Безмълвното. Тук си мъдър, но без мислене, защото си същностен. Преди да е дошло мисленето, е била Същността.  
Из „Харава — другият език”
 
Владетел на мисленето без мисли
Който познава мисленето, постига изчезновението. Който познава мисълта, той прониква през нея като през врата. Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността.  
Из „Харава — другият език”
 
Неахара — Незнайността
Съществува едно велико Същество. То е наречено Неахара — Незнайността. Неахара е най-високата степен на Скритост. Неахара живее в своята скрита Прадревност. Неахара е Древният Ослепителен Мрак. Оттук е потекла тъмнината. После от тази тъмнина е потекла и светлината. Истинският човек е това същество, което изоставя и тъмнината, и светлината. Така той се завръща в Неахара — Древния Мрак. И така той става незнаен за другите и незнаен за себе си, но скрит в себе си.  
Из „Харава — другият език”
 
Този Мрак заблестял
Неахара е мястото, където не ти живееш, а Неизвестността живее в тебе. Неахара е мястото, в което не ти си мъдър, а Неизвестността в тебе е мъдра. Неахара е Древна Прикритост. Някога в Неахара се е случило събитие. Тя е била чист Мрак, но този Мрак заблестял. И в заблестяването си изгорял. Древното минало на човека е Мракът. Но който съумее да привлече към себе си Неахара, той ще заблести в този Мрак и ще го изгори, и ще стане Неахара, или Прачовек.  
Из Книгата „Несподеленото”
 
Споделял Несподеленото със своя Праотец
Живял някога в Древността Мъдрец. Живял най-вече до една скала. Живял тихо, скромно, молитвено и уединено. Той не говорел много с хората и те не го разбирали. Той тайно им помагал, но не споделял. И така си заминал. Едни казвали: „Той е странен човек”. Други казвали: „Той е тъмен човек”. Трети казвали: „Той се храни с небесата”. А Истината е една: той споделял Несподеленото с Парахария — със своя Праотец. Оттам идвал той по несподелим начин и там се завърнал.  
Из „Несподеленото”
 
Безмълвно, неведомо приятелство
Живяла някога в Древността Древна птица. Тя обичала само едно: безкрайната мълчалива свобода. Никога не кацала на земята, нито на дърветата. Кацала само на няколко Храма. Жреците я наблюдавали и знаели, че тя е отломък от Несподеленото. Те я нарекли Ел Фария, което значи „Несподелящата”. Тя не споделяла световете. Тя поглеждала само бегло световете, но те не я вълнували. Вълнувал я само Безкраят. Тя дори се чудела защо съществуват световете. Но все пак тя обичала нещо в световете и това били жреците. Тя чувствала сродство с тях. Тя видяла, че и те като нея носят в себе си Несподелеността. И така тя създала с тях едно безмълвно, неведомо приятелство.  
Из „Несподеленото”
 
Той стигна до своя съдбовен избор
Това се случи в миналото с един Мъдрец. Напусна го най-близката му душа, защото не разбра Мъдростта му. Напусна го и единственият му син, който имаше свой собствен път. И хората около него вече не искаха съветите му. Той се оттегли в една пещера и заживя уединено. Той се молеше много усърдно и мислеше за Великия, но нямаше общение с Него. Така той стигна до своя съдбовен избор. Избра да живее молитвено и уединено и да бъде неизменен на Великия. И така минаха много години и един ден в тридесетата година пещерата засия. Яви се Великият и каза му: „Ти си Древен Мой Син. Но днес ти се даде нова степен на съвършенство в невидимото развитие.” И търкулнаха се две сълзи от очите му, макар да знаеше, че дори и ангелите нямаше да го разбират и познават, защото той вече беше влязъл в Неведомата Несподеленост.  
Из „Несподеленото”
 
Служението му е прието
Взираше се един Мъдрец в потока и чудеше се на това велико постоянство. И чу Глас в себе си, и Гласът му каза: „И ти можеш да течеш постоянно в Мен, за да Ми станеш и път, и извор”. И Мъдрецът узна, че е призован да стане от Мъдрец Син, защото той знаеше, че не всеки Мъдрец е Син и че не всеки, който служи на Бога, е Син. И той узна, че служението му е прието. И не можеше да разкаже на другите за това, защото то беше запечатано с печата на Несподелеността.  
Из „Несподеленото”
 
Великата Несподеленост те е потърсила
В живота на всеки Търсач има трудни времена. Всеки Търсач се среща с трудности, които са извън времената. Независимо дали Търсачът е Мъдрец или не, тези трудности и странно тъмни нощи идват и се случват. Но Търсачът всякога ги преодолява. В Търсача има нещо, което преодолява, но това нещо и самият Търсач не го познава. Когато на Търсача се случи и най-тъмната нощ, той пак я преодолява, но нито опит, нито разум, нито Мъдрост могат да му разкрият Тайната. Но неразкриването на Тайната е най-важното нещо. Най-важното е да си Търсач и да осъзнаеш, че Великата Несподеленост те е потърсила за Себе Си.  
Из „Несподеленото”
 
Не можеше да сподели този чуден Замисъл
Това се случи в миналото с един Мъдрец. Той беше поставен на кладата и трябваше да изгори за своите убеждения. Светът не понасяше тези убеждения и искаше да ги изгори на кладата. И кладата беше сторена и Мъдрецът беше завързан и поставен в центъра й. И много народ се беше събрал там. Едни страдаха и плачеха, други го съжаляваха, трети тъгуваха, четвърти се радваха. Сам Мъдрецът беше отделен от тялото си и наблюдаваше красотата на Замисъла, защото на кладата гореше всичко земно и робско, всичко старо и несъвършено, за да остане само чистата му душа, която се сливаше със своя Бог. Но той не можеше да сподели този чуден Замисъл с хората.  
Из „Несподеленото”
 
Никога не може да изрази Себе Си
Съществува едно Място, дълбоко вътрешно Място. В това Място живее единно в Себе Си Прасъществото, Прасъщностното Нищо. Това Прасъщество никога не може да изрази Себе Си и никой не може да Го изрази. И когато това Прасъщество си избере същества, тези същества стават Търсачи. И след края на Великото търсене те проникват във Великата Несподеленост и нито могат да изразят нея, нито могат да изразят себе си. В това Несподеляне самите те стават Неизразими и тръгват към световете да разнасят Пътя към Великата Несподеленост.  
Из „Несподеленото”
 
Прасъществото е Несподелимо
Докато една душа или едно същество може да изразява себе си или другите, то тогава имаме непознаване на Неизразимостта. Но когато една душа бъде посветена в Неизразимостта, то тя узнава, че не може да Го сподели, защото Прасъществото е Несподелимо. То няма образ, няма лик. То няма дори Любов, защото Любовта е създадена само за Врата — да се влезе в Него. Това Прасъщество Го наричам Великата Неизреченост.  
Из „Несподеленото”
 
Това, което липсва най-много на хората
Живял някога в миналото Древен Мъдрец. Той бил много тих, мълчалив и уединен. Той рядко говорел с хората и малко споделял. От това, което казвал, той виждал, че хората не го разбирали, а някои дори му се присмивали. Така си текъл животът и изтекъл. И разнесла се мълвата, че той е заминал в отвъдното. Всички хора от селището започнали много да мислят за него и да го почитат. Те чувствали, че той бил от някакво друго царство. И наистина той бил от царството на Несподелеността. Казвам: Това, което липсва най-много на хората, е Несподелеността. Но тя трябва да ги е озарила.  
Из „Несподеленото”
 
Останал е само Източникът
Истинският човек навлиза в себе си. Истинският човек навлиза в себе си и отива отвъд себе си. Така истинният човек стига до една Дълбина, в която няма нищо — нито вода, нито въздух, нито живот. В тази Дълбина нищо няма. Останал е само Източникът и Несподелеността.  
Из „Несподеленото”
 
Няма по-голям Дар от този
Това се случи в Древността в една пещера. Разговаряха десет велики Учители. Те си споделяха неземни неща, несътворени неща. И в това споделяне се разнасяше Благоуханието на всички времена. Но сред тях се яви Този, Който е без времена, Който е без споделяне. И всички замлъкнаха, но Той нищо не рече, нищо не сподели, а само докосна всички със Своето Неприсъствие. И дирята, която остави, беше дирята на Истината. И получиха те Дар — Дарът, наречен Несподеленост. Казвам: Няма по-голям Дар от този.  
Из „Несподеленото”
 
Отвъд края
Това се случи в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти като стигна до края на нещата, какво видя?” Тогава първият отговорил: „Аз видях, че краят е Неведома Благодат”. Тогава първият попитал втория: „А ти докъде отиде и какво видя?” Вторият отговорил: „Аз реших да отида отвъд края и видях там Мрак, Мрак, Мрак, чуден, несподелен Мрак”.  
Из „Несподеленото”
 
Съставена от милиони очи
Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Първият попитал втория: „Когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?” Вторият отговорил: „Аз видях Великото си Бездъние”. Тогава вторият попитал първия: „А когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?” Първият отговорил: „Аз видях Мистериозната Неизчерпаемост. И видях, че тази Неизчерпаемост е съставена от милиони очи, и тези очи ми казаха: Иди при световете, защото те нямат очи за пътя.”  
Из „Несподеленото”
 
Бездната е споделеност
Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти как виждаш Бездната?” А първият отговорил: „Изоставих Бездната, защото Бездната е споделеност. Така открих Неговата Несподеленост.”  
Из „Несподеленото”
 
Той е споделил с нас Своята Несподеленост
Любовта е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Тайната на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Мистерията на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Той, Великият, е споделил с нас Своята Несподеленост, защото Той ни е дал Любовта като път, Тайната като убежище и Мистерията като интимност. Ето несподелимия ни път. Аз го разбирам, когато не го споделям.  
Из „Несподеленото”
 
Да съумее да привлече Несподеленото
Всичко, което е споделено, подготвя човека за Несподеленото. Споделеното се дава, а Несподеленото е Дар. Целта на даденото споделено е в това да съумее да привлече Несподеленото. Който е получил Дара на Несподеленото, той вече не е човек, нито ангел, нито светлина. Той е носител на нещо от Дълбините на Безкрайната Несподеленост.  
Из „Несподеленото”
 
Така Несподелимото споделя Себе Си с нас
Това се случило в миналото. Един Мъдрец съзерцавал чистия поток пред себе си. Водата постоянно течала, постоянно била радостна и все не свършвала. Той попитал потока: „Откъде идва твоята вода?” Потокът му отговорил: „Ако ти постоянно мислиш за Бога, постоянно ще течеш”. И така Мъдрецът узнал: когато сме постоянни, ние улавяме Източника и Несподелимото започва да тече в нас. Така То споделя Себе Си с нас.  
Из „Несподеленото”
 
Да те докосне Източникът
Това се случило в миналото. Един Древен Учител бил пред едно малко изворче и бил потънал в дълбок размисъл. Той много дълго размишлявал и учениците го питали какво е видял, но той не им отговарял. Но един ден пак след един такъв размисъл той им казал: „Не мога да споделя с вас Източника, защото вие първо трябва да станете извори, за да може някой ден Източникът да ви докосне със Своята Несподеленост. Да си извор, то е безсмъртието, а да те докосне Източникът, то е Мистериозно Несподеление.”  
Из „Несподеленото”
 
Само изчезналият е съвършен
Един Древен Учител искал да се домогне до Тайната Книга на живота. Той умеел да прониква много дълбоко в нещата. И един ден в дълбока съсредоточеност той проникнал до дъното на океана, после проникнал още по-надолу и там в една пещера видял Тайната Книга. Тя излъчвала могъщо сияние, но той успял да прочете първата страница. На нея пишело: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в Мрака на Моята Несподеленост”. После Мъдрецът прочел и последната страница. Там пишело: „Ако искаш да ти даря Моята Несподеленост, трябва да изчезнеш завинаги от себе си”. И този Мъдрец решил да изчезне. Виждал съм го по-късно да слиза в световете. Той нямаше име и му казваха „Безименният”. И хората не го разбираха, защото той проповядваше Изчезновение. Той казваше: „Само изчезналият е съвършен”. Хората го смятаха за странник, но той познаваше Несподелеността.  
Из „Несподеленото”
 
Най-дълбоката проповед за Несподеленото
Стоеше Древният Учител до чудната скала и около него стояха учениците му. А един от тях го помоли да разкаже за Несподеленото. И тогава Учителят произнесе най-дълбоката си проповед за Несподеленото. Тази проповед се състоеше от четири часа чисто Безмълвие — Безмълвие без примеси, без намеци, чисто Безмълвие. А учениците слушаха, слушаха и слушаха. През първия час изчезнаха всички светове и сътворени неща. През втория час изчезнаха вечността и духовните неща. През третия час изчезна и Божествеността. И накрая настана четвъртият час. Той сподели от себе си Мистерията на Несподелимостта.  
Из „Несподеленото”
 
За съзерцателя това е Тайна Несподелена
Има едно Същество, което постоянно споделя своята Несподеленост. Ние сме виждали това Същество, но не сме го съзерцавали. Това чудно Същество е наречено Изворът. За съзерцателя това е Тайна Несподелена, защото откъде е дошъл Изворът, от кой свят? Откъде е дошла водата, кой я е пренесъл? И как все така е чиста? И как така все се обновява? И защо няма старост в тази вода? И най-вече: кой тече в нея и как тече? Сякаш Древен Жрец разбърква частиците й и я обновява. Казвам: Този Жрец е Несподелеността.  
Из „Несподеленото”
 
Неоткровението за Него си остава
Това се случило в Древността. Един Древен Учител попитал своите ученици: „Кое е най-несподеленото нещо?” Един казал: „Тайната на живота”. Втори казал: „Тайната на смъртта”. Трети казал: „Тайната на Премъдростта”. Четвърти казал: „Тайната на уединението”. И накрая дошъл ред на Учителя. Той казал: „Най-несподеленото нещо е Неоткровението. Имаме Откровение за Тайната на живота, за Тайната на смъртта. Някои са получили Откровение за Премъдростта и Откровение за Бога като Същност. Но нямаме Откровение за Абсолюта. Когато Абсолютът излъчи из Себе Си Мистерията, Той малко открива и много скрива. Но тази Мистерия си остава най-големият Дар. Тя ни поглъща и ние изчезваме във Великата си Пълнота. Но Неоткровението за Него си остава. Там, във Върховното Неоткровение, живее единствено Той — Праизточникът на Същностите. Това е най-несподеленото нещо.”  
Из „Несподеленото”
 
Аз ще ви споделя още много от Себе Си
Той е споделил с нас живота, Той споделя с нас и смъртта. Той ръководи вътре в нас живота, Той ръководи вътре в нас и смъртта. Той е споделил с нас Величието на Душата Си. Той е споделил с нас и Величието на Духа Си. Той е споделил с нас и Величието на Искрата. Душата живее във Вечността. Духът живее в Безкрайността. Искрата живее в Неговата Бездна. Старците живеят в Неговата Мистерия. Само Той живее в Своята Несподеленост, а толкова много е споделил. Аз помня едно Древно обещание от Абсолюта: Ще дойде време и Аз ще ви споделя още много от Себе Си.  
Из Книгата „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Мястото на Великата Наситеност
Дълбоко, дълбоко навътре в нас съществува Прародината. Това е Древната и Върховната Прародина. Тя е поместена във Върховното Нищо. Във Върховното Нищо няма нищо, няма имена, нито понятия, нито живот. Ако имаше нещо, това би значило ограничения и липса. Върховното Нищо е Величествена Пълнота. Това е Мястото на Великата Наситеност и затова няма място за нищо друго. Тази Наситеност е самият Праизточник. Това е Мястото на Великия Произход. Когато в Прадревността този Източник е задвижил Себе Си навън, са се родили изворите и водите на живота. Така са се родили световете.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
В 17-та степен на Безмълвието
Великият Източник в Древността е бил наречен Махавахария. Всеки, който се е движел правилно по пътя към Махавахария, е изгубвал все повече думите и словото. В Древността е съществувало правило: Който е искал да Го изрази, Го е изгубвал. И затова Прастарите Духове Го търсели на друго място. И най-накрая те Го открили в 17-та степен на Безмълвието. Това е пълната степен на Безмълвието, окончателното Безмълвие. Тук Прастарите Духове били толкова преизпълнени от Върховния Източник, че станали безмълвни като Него, безмълвни и преизобилни. По-късно някои от тези Прастари Духове слезли в световете. Те слезли под формата на извори. Те били лъчи и символи на Абсолютната Прародина.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Постигнал по-дълбока степен на Безмълвие
Ние всички вървим и пътуваме към Абсолютната Прародина. Всеки върви по различен начин. Кой живее по-дълбинно в своята Прародина? Това е този, който е постигнал по-дълбока степен на Безмълвие. Колкото по-извисено е едно същество, толкова е по-дълбоко Безмълвието му. Но най-дълбока е 17-та степен на Безмълвието — тя е съвършената степен. Това е Древното Състояние на Величествена Преизпълненост. То е преди словото, преди живота, преди създанията. То е Състоянието на Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието
Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежките условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Да разберете Моето Безмълвие
Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не за да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие, защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Не в думите, а в Скритостта на думите
От хиляди и милиони години търсих Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки така, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела, ще ти покажа нещо”. И то ми показа прадревния и най-вътрешен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Прозорливата сила на виждането
Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Учителят знае Незнайните пътеки
Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща, подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Дом на Дълбините
Истинският човек се вглъбява в себе си и открива в себе си все повече своя вътрешен Дом. Този Дом е Вечният Дом — Божият Замисъл. Това е Дом на Великата Свобода, на Великия Замисъл. Казвам: Свободата е също ограничение, защото има и друг дом — Дом на Дълбините. И всеки, който иска да познае себе си, той трябва да подготви себе си и да се спусне в Дълбините на Бездната, в Дълбините на Безкрая. И щом устои на Безкрая, ще му се яви Прародината, Прапроизходът. И тогава той ще се нарече Величествено себепознаващият се.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Този Дом е първородният
Ние нямаме Дом в света. Той е само една външност. Ние нямаме Дом във вселената. Тя е само една илюзия. Ние имаме Дом в себе си, Дом вътрешен, съкровен, вечен, нетленен. Но дори и този Дом не е нашият най-истинен Дом. Дълбоко в себе си ние имаме Дом, по-дълъг от вечността, по-широк от вътрешността, по-дълбинен от нетленността и по-мистериозен от съкровеността. Този Дом е първородният, той е най-древно роденият. Той изхожда от Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Харама Мавара Ихадери
Има едно нещо, което ни движи към самите себе си. Има едно нещо, което ни движи към нашата собствена вътрешност. Има едно нещо, което ни движи към нашите Дълбини. И има едно нещо, което ни ръководи към нашата последна Дълбина. Много мнения са се казали по тоя въпрос. Много спорове е имало по тоя въпрос. Но цялата Тайна за завръщането в Прародината е скрита в три думи: Харама Мавара Ихадери — Постоянното молитвено Истинолюбие. Когато изпълним това, Бездната ни изпраща определения истински Учител за нас. А Той създава за нас Харадар — Моста към Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Най-потайното, приказно Място вътре в нас
Има едно нещо вътре в нас, което може да приеме Прародината. Това е особено Място вътре в нас. Това е скрито Място вътре в нас. Това е най-потайното, приказно Място вътре в нас. То е чудото в нас. Древните са го наричали Харамат — Храмът, или Слънчевото Място. Аз го наричам Обител на Тайната. Когато тази Обител се приготви, тя може да понесе видението на Прародината.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Колкото повече се изгубваш в Нищото
Много същества проучват Нищото, но от какво е съставено Нищото? То е съставено от Дълбина след Дълбина. Някои хора дотолкова изучават Нищото, че се изгубват в неговите Дълбини. Казвам: Колкото повече се изгубваш в Нищото, толкова повече познаваш себе си и толкова по-мъдър ставаш. Но най-дълбинните същества желаят единствено Върховното Нищо, защото във Върховното Нищо няма Дълбини. Те всички са погълнати от Последната Дълбина — Абсолютът.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
В Прасъществувание и в Праизчезновение
Във Върховното Нищо странствуват два вида Старци. И двата вида Старци обладават Премъдрост. И двата вида Старци познават Прапроизхода — Върховния. Едните странствуват в Прасъществувание, а другите — в Праизчезновение. Тези, които са в Прасъществуванието, заради Любовта странствуват до други същества, за да им покажат пътя. А тези от Праизчезновението са два вида. Едните много рядко излизат, за да дадат Премъдрост, а другите са се отказали от израз, от облик и от даване на Премъдрост.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Два вида Изчезновение
Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Началото на Изчезновението на ученика се намира в усърдните молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. Когато ученикът навлезе навътре в своя Учител, той може да пожелае един от двата вида Изчезновение. Единият вид е, като е изчезнал вътре в своя Учител. А другият вид е, ако пожелае Изчезновение във Върховния Абсолют, за което Учителят има методи и ще му помага.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Осъществява Върховната Свобода
Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно постижение.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Ако възлюби Върховното Нищо докрай
Всеки човек някога ще достигне до Изчезновението. При човека Изчезновението преминава през три етапа, през три степени. Това са посяване, узряване и разцъфтяване. Посяването се осъществява в молитвеното мисловие. Узряването се осъществява в сърдечното чувствие. А разцъфтяването се осъществява във Великосъщието. При посяването расте радостта. При узряването расте мистичността. А при разцъфтяването расте Нищото. Ако човекът на Нищото възлюби Върховното Нищо докрай, то човекът ще достигне до Върховното Изчезновение. Тогава тази Изначална капка, която е човекът, няма да странствува вече в световете, а ще се завърне в Първоизточника и ще обитава в Древния Върховен Покой. И тогава Пълнотата й ще бъде неизмерима и величествено необяснима, защото чрез Изчезновението тя се е завърнала при своя Прабаща — Върховното Нищо.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Ал Марохот — Абсолютната Прародина
Във Върховното Нищо няма съществувание, няма живот, няма жизнена красота, няма обяснимост, няма дори и ухание. А що има тогава? Има само Древен и Прадревен Величествен, Свръхестествен Покой, Покой без светове и съзнания, Покой, който струи само в себе си. И това е Древното Царство, наречено Ал Марохот — Абсолютната Прародина.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз
Това се е случило в Древността. Един Старец попитал Върховния Абсолют: „Що е тази Твоя Тайна Реалност? И що е това Върховното Нищо?” Върховният отговорил: „Тази Тайна Реалност е прикритие. Това прикритие означава път. И ти трябва да извървиш тоя път и да пронижеш тази Тайна Реалност.” Старецът попитал: „Що значи да пронижа пътя?” А Върховният му отговорил: „Да пронижеш пътя, е Тайна на Тайните и тя означава да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз. И само тогава ще видиш Върховната Прародина, или Лика Ми.”  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Мисли, мисли, мисли за Мен
И дръзнал този Старец от Древността, и по-питал Върховния: „Как да се освободя от това дълбоко и самовглъбено аз?” И тогава Върховният му казал: „Мисли, мисли, мисли все повече за Мен”. А Старецът попитал: „Така ще Те достигна ли?” Върховният отговорил: „Не”. А Старецът пак попитал: „Тогава що да сторя?” Върховният му отговорил: „Мисли, мисли, мисли за Мен и търси Ме, търси Ме, търси Ме”. И Върховният казал още: „Мисли с Незнание и постоянство за Мен. И търси Ме с Неведомост и упование. Само така ще дойде ден и ще те направя Нищо. Ще те отделя от световете, ще те отделя от висшето и самовглъбеното аз и ще ти даря Моето Аз, Мистичното Аз на Бездната. Само така ще Ме узнаеш.”  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Да нямаш нужда от нищо друго
Това се е случило в Древността. Един Старец искал да познае Любовта до дъното, до нейния Корен и дори до Пракорена. И той започнал да прониква в тази Любов, но тя била неизмерима. И колкото повече прониквал, толкова повече изчезвали нещата. Земята изчезнала, звездите изчезнали, религиите изчезнали, световете изчезнали. И накрая Старецът открил, че изчезнал дори и Бог, сякаш се потулил. И стигнал до Пракорена, и видял, че там няма нищо. И осъзнал, че това Нищо е Велико, че то е Абсолютно, защото в това Нищо той се видял самодостатъчен, предостатъчен. И това надминавало всички представи и явления. И той осъзнал, че това е Върховното Нищо, Абсолютната Прародина. И разбрал колко е красиво да нямаш нужда от нищо друго.  
Из „Нищото —Безмълвната Прародина”
 
Мястото на Древната Преизпълненост
Има едно Върховно Удивление. Това е, когато се завърнеш в Мястото, където няма нищо. Това е Мястото на Древната Преизпълненост. Тук ти сякаш не съществуваш, но все пак те има. Тук осъзнаваш, че нито си сътворен, нито си несътворен. Тук напълно разбираш, че си препълнен, преизобилен, мистериозен и наситен с Нищото. И това е такава наситеност, че за нея няма нито мълчание, нито слово.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Тайна от Великата Свобода
Това се случило в Древността. Един Старец наблюдавал най-странното явление в живота си. Това било една пеперуда, която обикаляла клада. Огънят топлел, светел, привличал я, но в началото тя имала опасения от него. После Старецът забелязал странна промяна в пеперудата. Той видял, че пеперудата се насочила уверено към кладата. Тя влязла в огъня и изгоряла. И Старецът видял вътрешно подвига на пеперудата. Тя проникнала огъня като меч. И така Старецът узнал в себе си, че вътре в Нищото пеперудата се спасила, възкръснала и се преобразила. Тя станала Тайна в себе си, защото Нищото й подарило Тайна от себе си, Тайна от Великата Свобода. Казвам: Това е пътят на всеки ученик, който се е по-светил на своя Учител, защото Учителят-Огън ще му приготви клада, понеже в Нищото те ще се срещнат и ще станат завинаги едно цяло в Безвремието. Учителят е най-чудният Баща на ученика.  
Из „Нищото — Безмълвната Прародина”
 
Искам само Тебе
Един Старец от Древността искал да научи Мистерията на Върховното Нищо. И той се обърнал към него така: „О, Върховно Нищо, дай ми Откровение за пътя към тебе”. Тогава Абсолютът му казал: „За да вървиш към Мене, трябва все повече да изчезваш”. И Старецът започнал все повече да изчезва. Затварял очите си и изчезвал светът. Затварял словото си и изчезвал в Безмълвие. Ума го нямало. Затварял сърцето си и изчезвали чувствата. Този Старец имал голяма Любов към Абсолюта и той разбрал, че тази негова изключителна Любов е сама по себе си Водачът към Нищото. И най-накрая този Старец стигнал до една Висока Пълнота вътре в себе си. Тогава Абсолютът слязъл до него и го попитал: „Ето, ти поиска Нищото и сега имаш най-високата Пълнота, най-висшата Пълнота”. Но Старецът Го изненадал: „Отказвам се от тази най-висока и най-висша Пълнота и искам само Тебе, искам пълното Изчезновение в Тебе”. И тогава Абсолютът му отнел най-висшата Пълнота и му дал Себе Си. Този Старец е известен като Прамахатор — Праначалният, Прастарецът.  
Из Книгата „Вдъхновението на Бездната”
 
Мерахама — Праскритото Вдъхновение
Има едно вдъхновение от времето, което неправилно е наречено вдъхновение. И когато времето изтече, и то изтича. Има едно вдъхновение от вечността, което неправилно е наречено вдъхновение. И когато вечността изтече, и то изтича. Но има едно Вдъхновение от Бездната. То е наречено Мерахама, или Изначалието. То е Праскритото Вдъхновение. И потърсих началото му и не го съзрях. И потърсих края му, но не го узнах. То е Вдъхновението от Бездната.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Откъде идва това Величествено Вдъхновение
И попитал един Старец Всевеликата Мистерия: „Кажи ми откъде идва това Величествено Вдъхновение. Кажи ми откъде идва това Безкрайно Вдъхновение. Кажи ми откъде идва тази чудна Нетленност и тази преизпълнена Вдъхновеност.” И отговори му Мистерията, и каза му: „От Изначалния, от Първия, от Бога. Но ако искаш да знаеш Дълбинното, дори и Бог не е първият, а Абсолютът в Него е първият. Но дори и Той не е първият, защото Абсолютът превъзхожда всичко, дори и идеята за първия. Оттук иде Правдъхновението. И то никога не ще има край.”  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Едно невиждано Цвете
Дълбоко, дълбоко навътре в нас и още по-надълбоко има една Велика Бездна. Тя е Бездната на Абсолюта. Тя е нашата собствена Бездна, защото ни е възвестена от Него самия. И там съществува едно невиждано Цвете, което трябва да уловим. И това Цвете е наречено Бавара Мерахама — Безкрайното Вдъхновение.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Хавира Хаторот — Най-страшният Воин
Този, който се е посветил на пътя си, този, който се е посветил на Истината, този, който се е посветил на своя Учител и който изследва Дълбините си, там в Дълбините ще му бъде даден Меч. Това е тайна дума — дума от Древния език на Правдъхновението. Питали са ме каква е тази дума. Казвам: Тази дума е Хавира Хаторот — Най-страшният Воин — защото символизира силата на Правдъхновението.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Живеят в Аварая Харот — Неописуемата Свобода
Има три вида вдъхновени същества. Първите са верните приятели на Бога. Те знаят, че Той съществува и черпят от това Вдъхновение, но още не са Го видели. Но макар че не са Го видели, те са тръгнали в пътя на Вдъхновението. Вторите — те са явни и скрити Синове Божии. Те са се докоснали до Неговия Извор. Те черпят голямо Вдъхновение и нищо не може да ги спре. За тях кладите са олтари, мъченията са илюзии, а смъртта им е радостна свобода. Те вървят от вечността към Бездната. Третите са определени богове и божества и определените Старци, зависими и независими. Всички тези същества от третите са се слели със Скритостта на Бога и всички те са преодолели вътрешния затвор на аза. Те черпят Вдъхновението си от Бездната и от Мистерията на Праотеца. Те ръководят Вдъхновението във всички светове и във всичките му степени. А те самите черпят от Правдъхновението. Те живеят в Аварая Харот — Неописуемата Свобода.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Най-древните Извори, слезли от Източника
Има хора, които се вглъбяват в себе си, но не достигат. Има хора, които се вглъбяват в себе си и достигат до стремежа. Има други, които се вглъбяват, вглъбяват, вглъбяват в себе си. Те достигат до Вдъхновението и тръгват по Мистичния път. Те влизат в Мистичния Възход. Има други, които се вглъбяват, вглъбяват, вглъбяват и откриват Съкровището на Мерахама, и нищо не може да ги спре. За тях дори вселената е тясна. Те са Древни Вихри. Те са Вдъхновението на Бездната. Те са Вдъхновение, което никога не се изчерпва. Те са най-древните Извори, слезли от Източника.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Остротата на Меча
Още в далечната Древност, когато се е случила древната война между духовете, победили тези, които имали Меча в себе си. Мечът в духовните светове е Мерахама — Вдъхновението. Тогава Вдъхновението имало изключителна сила. То било този остър Меч, който изтласкал непокорните духове на земята и под земята. И сега тези, които са на земята и под земята, могат да се върнат във висшия свят само ако възстановят Мерахама — Древния Меч. Който съумее да изработи остротата на своя Меч, той ще се завърне във Висините. Мечът се изработва, излъсква и изостря от Харамата — Чистотата.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Той сам изработва своето Вдъхновение
По какво се отличава истинният човек на земята? По Мерахама — Вдъхновението. Той сам изработва своето Вдъхновение с молитва, с усърдие, с работа върху себе си, със светещи мисли, с благи чувства, с тих подход. Той кове оръжието си, той кове острието на Мерахама — острието на собственото си Вдъхновение. И когато острието е готово, пада главата на света, на смъртта и на вселената, защото нищо не може да се противи на Меча на Вдъхновението.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Мястото, където Вдъхновението изчезва
Къде ли се заражда малкият, потаен Корен на Вдъхновението? Има едно място, където този малък, потаен Корен се заражда, после се разцъфтява и после се развихря. Това място е смирението. Смирението е пътеката към Нищото. Ето защо в смирението е важно не кой си, а кой не си, не дали си някой, а дали си никой. Колкото повече си нищо, толкова по-голямо е Вдъхновението. Така зараждането е Вдъхновение във времето. Така разцъфтяването е Вдъхновение във Вечността, а развихрянето е Вдъхновение в Бездната. Най-величествено е Вдъхновението на Бездната. Над това Вдъхновение има само едно последно Вдъхновение. Тук Вдъхновението е вече Мистерия. Тук то е Търсач на Центъра на Бездната — там, където е Мястото на Абсолюта. Там е Мястото, където Вдъхновението изчезва. Наричам го Великото Завръщане.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Вдъхновението е най-великият Полет
Има един Величествен път на човека. Той започва от стремежа. Ако стремежът е правилен, той се превръща в устременост. Ако тази устременост е правилна, тя се превръща в Мерахама — Вдъхновението. Вдъхновението е най-великият Полет, защото то е Птица без крила. Крилата не могат да стигнат дотам, докъдето стига Вдъхновението. Крилата могат да достигнат до голяма височина, но за Вдъхновението тази височина е низината. Там, където крилата не могат да отидат, там може да царува само Вдъхновението.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Трябва да познаем Бездната
Какво струва един откривател, който е открил цял един свят, а е изгубил вдъхновението си после? Какво струва вдъхновението на един човек, което след 30, 50 или 70 години се прекъсва? Какво струва вдъхновение, което се прекъсва след хиляди години? Какво струва вдъхновение, което се прекъсва след милиони години? Казвам: Ето защо трябва да познаем Бездната, защото там Вдъхновението е неизтощимо. Там то е безначално и поради това е безкрайно.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Произходът на Върховното Вдъхновение
Няма по-хубаво нещо от един живот, който е посветен на Вдъхновението. Човек, който изучава Вдъхновението и го търси навсякъде, той ще го открие в себе си. После с това силно Вдъхновение той ще открие своя Учител, който е голямото Вдъхновение. А Учителят ще отведе ученика в Истината, там, където е Великото Вдъхновение. А после Истината ще отведе ученика в Бездната на Нищото, там, откъдето се е родило Вдъхновението. Това е Мястото на Безкрайното Вдъхновение. Това е най-високото Място, където се срещат Учителят и ученикът. И това е Мястото, където Учителят поверява ученика на Абсолюта. Тук вече е произходът на Върховното Вдъхновение.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Когато човекът е истинен
Всеки човек трябва да започне със стремежа на своята душа. И ако твоя стремеж е искрен, той ще стане силен. Така човекът ще достигне до Вдъхновението на своя дух. И когато човекът е истинен, духът му ще стане Меч, духът му стане мощен. Така той ще пробие вечността и ще влезе в Бездната. И ще му бъде позволено да изучава потайните потънкости на скритата вселена. И така той ще узнае, че Вдъхновението е самият Източник на живота. Ето що наричам Вдъхновението на Бездната.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Вдъхновението е дадено изначално
Там, където има паднали светове, там, където има угаснали светове, било е загубено Вдъхновението, бил е загубен Източникът. Но Вдъхновението всякога е съществувало отвътре, защото то е Древният Източник. Но когато съществата са злоупотребили с него, Източникът ги е изпратил във вечността. А тези, които още повече са злоупотребили, са били изпратени във времето. А тези, които най-много са злоупотребили, са били изпратени в центъра на земята. Казвам: Вдъхновението е дадено изначално, за да познаем Древния Източник, или Праотеца.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Мерахама Мерахот — Вдъхновеното Правдъхновение
Има много пътища и един Път. Пътищата са различни, Пътят е един. В Пътя се изисква следното: да овладееш ума си с чистота, да съхраняваш любовта в сърцето си, да вродиш разумността си във волята, да полетиш с душата си в Дълбините Божии и да тръгнеш с духа си по Великия Път към Искрата. И тогава Искрата ще ти даде нещо, което може да обходи Тайната на Бога, може да обходи и Безкрайността и може да излезе дори и отвъд Безкрайността и да се завърне в най-древното Място и също да го прониже. Това Място е Безмълвието. Кое е това нещо, което пронизва всички неща? Това е Мерахама Мерахот — Вдъхновеното Правдъхновение.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Черпи сила от подадената ръка на Абсолюта
Кое е това нещо, което превъзхожда вечността? Кое е това нещо, което пронизва и времето, и безвремието? Кое е това нещо, което стига до края на Безкрайността и което продължава пътя си? Това е Мерахама Мерахот — Вдъхновеното Правдъхновение. Откъде черпи своята сила Мерахама Мерахот? Казвам: Мерахама Мерахот черпи сила от подадената ръка на Абсолюта. Това е най-древната ръка — ръката на Праизточника. На едни Източникът е дал движение, а на други е дал Правдъхновение.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта
Старците от Древността имат дълбоко в себе си три вида Вдъхновение и един Устрем. Устремът — това е отношението им към външните светове. Там те слизат заради избраните и заради тези, които се устремяват към Истината. Първото Вдъхновение при Старците е свързано с Безкрайността. С това Вдъхновение те пронизват Безкрайността и узнават нейните вътрешни Тайни. С второто Вдъхновение те проникват в Мистерията на Абсолюта. Второто Вдъхновение е могъщ Меч. То дава право да се четат най-древните ръкописи, несътворените ръкописи, които в Древността били наричани под общото название Рамахот ан Мататария — Книгата на Праизточника. А третото Вдъхновение при Старците е най-високата степен. Чрез него те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта — Мястото, в което няма нищо, Мястото, в което няма нито слово, нито мълчание, нито ръкописи, Мястото, в което се решава въпросът за Изчезновението. Има много Старци, които като видяха Неговата Любов, решиха да се завърнат в световете и в Безкрайността, за да Му служат. Но има 70 Тайнодревни, които изчезнаха завинаги в Абсолюта. Те се отказаха от Устрема и от трите вида Вдъхновение. Те захвърлиха смъртта и отхвърлиха безсмъртието. Те абсолютно избраха Върховната Прамистерия. Те не дадоха поглед нито за световете, нито за Безкрайността.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Правахария — Несъществуващият
Има един Древен Прастарец, един Древен Праобраз. Той има две Великоистинни Лица, Той има два Величествени Лика. Той не общува със световете и с Безкрайността. Единият Му Лик е Праобраз на Мистерията. Другият Му Лик е Праобраз и Врата на Върховния Абсолют. Той е пресъставен от Пречиста Прасветлина. Тук няма нито материя, нито антиматерия. Единият Му Лик е насочен към Мистерията и към Древните Старци. Другият Му Лик е насочен към Абсолюта — Върховния Прапроизход. Оттам Той получава Своята Върховна Неведомост. Той е Върховният Прастарец, но не може да се нарече дори и същество. В Древността се е наричал Правахария — Несъществуващият, или Този, Който не съществува, но обитава Праизточника.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Стремеж, Вдъхновение и Правдъхновение
Всеки човек трябва да роди в себе си стремежа. Стремежът на всеки човек трябва да го отведе до истинското Вдъхновение. Истинното Вдъхновение трябва да отведе човека до Правдъхновението. Стремежът е усърден. Истинното Вдъхновение е прозряващо, а Правдъхновението е сливащо. Стремежът е общение с висши същества. Истинното Вдъхновение е общение с висши същества, богове и Старци. А Правдъхновението е общение със Старците, с Древните Скрити и с Абсолютното Същество по Неговите Неведоми пътища. Правдъхновението достига до Мистерията на 17-то Небе — Великата Неизговоримост, наречена от Древните Ахавайя.  
Из „Вдъхновението на Бездната”
 
Парахамая — Прапътят
Що е стремежът? Пътуване, пътуване, пътуване. Що е Вдъхновението? Извисяване, извисяване, извисяване. Що е Правдъхновението? Сливане, сливане, сливане. Стремежът преминава през трудности. Вдъхновението преминава през противоречия. Правдъхновението преминава през световете. Преданието казва, че всеки, който е тръгнал по този път, ще стигне до своя скрит Старец и той ще му помага и тайно, и явно. И когато връзката им стане безусловна, Старецът ще покаже на своя ученик един странен път извън световете. По този път, който е наречен Парахамая — Прапътят, ученикът ще се срещне със страшното Величие на Върховния и ще му бъде позволено да каже най-тайнствената дума в себе си. Тук ученикът вече не е човек, нито е висше същество. Той вече е облечен в Мистерия.  
Из Книгата „В търсене на Неизвестното в Неизвестното”
 
Те са вкусили от тази Неизвестност
Истинският Търсач е Търсач на Тайната. Има Тайна, скрита в Тайната. Скритото вътре в Тайната е Неизвестното. Ако Търсачът улови Тайната, той ще е изпуснал Неизвестното. Но има Търсачи още по-устремени. Те стигат до Неизвестното и го улавят. Те улавят Духа. Но така Тайната става по-голяма, а Неизвестното — още по-скрито. Но те са вкусили от тази Неизвестност.  
Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното”
 
Знае как да насочи своите Варохоти
Има една храна. Тя ни заобикаля и тя е дълбинно вътре в нас. Тя е странна храна, различава се от всички други храни. Това е хранене с Неизвестното. Това го знаят най-вече Мистиците. Това е храната на Варохоти — Впечатленията. Мистикът знае как да насочи своите Варохоти към своя Учител, към Неизвестността и към Тайната на явленията. За него Неизвестността е Дом, от който изтичат Мистичните вкусвания. За него явленията не са явления, а духовни излъчвания, сиреч Мистична храна. А Учителят — това е Дом на голямата Неизвестност. И Мистиците, които имат Безусловна вяра в Учителя си, знаят как да Го погледнат, как да Го докоснат, как да се смирят и как да Го вкусят. Това е Неизвестна храна за света. Това е храна на потайния подход. В началото е бил подходът, а после са дошли отношенията.  
Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното”
 
Моята Неизвестност пътува към Великата Неизвестност
Животът е Древна Неизвестност. Той е скрита Неизвестност — Неизвестност в Неизвестността. Някои казват, че Животът е потекъл, когато в него се е вляла странна музика. Аз казвам, че Животът е преди музиката. Той е по-дълбок от музиката, но обича да пее в Тишина. Този Живот идва из много далечно Място — от Мястото на Неизвестността. Но тази Неизвестност идва до моите уши и ми показва пътя към себе си. Така моята Неизвестност пътува към Ватара Хиарита — Неизвестната Неизвестност, или Великата Неизвестност.  
Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното”
 
Всичко е Неизвестно, Дивно и Неведомо
Аз съм Неизвестен от Неизвестността. Там, откъдето идвам, няма известни неща. Всичко е Неизвестно, Дивно и Неведомо. Тук имената не са имена. Тук имената са същности, потайности. Например вие казвате: Любов. Но Любовта е Велика Неизвестност. Тя пронизва друга Неизвестност, наречена Безкрайността. Любовта е най-пронизващата Дивност. Само тя може да отключи Безкрайностите и да се завърне на своя Трон, наречен Праизточникът — Неизвестното, скрито в Неизвестното, Неизвестното, обвито в Дивна Неведомост. Не е ли това моят Дом? И може ли Неизвестното да опише тази Всеизвестност? Що е Всеизвестността? Друго название на явната Неведомост.  
Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното”
 
Не виждал себе си, не виждал слънцата
Търсил един Древен Тайната на Абсолюта, Тайната на Великата Неизвестност, Тайната на Неизвестното, скрито в Неизвестността. И този Древен се вглъбявал, потъвал в дълбок размисъл и му се давали видения, откровения. И той виждал много слънца с чудна светлина. За него те били живи, древни извори. И той бил доволен от себе си. Но явил се Древен, Древен Глас и му казал: „Тези многобройни слънца-извори са твоето многобожие. Когато спреш да виждаш тези неща, в теб ще се зароди Единният.” И този Древен видял грешката си и започнал да се вглъбява отново. И стигнал до дълбоко проникновение, и разбрал в себе си, че и проникновението трябва да изчезне. И вече не виждал себе си, не виждал слънцата, постигнал сливането, но изоставил и него. И явила му се Великата Неизвестност и му казала: „Ти вече си Харотор — Старец”.  
Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното”
 
Той посветил живота си на Истината
Размишлявал дълбоко Древният върху Изчезването. Той знаел, че светът пред него трябва да изчезне, за да вижда ясно. И светът пред него изчезнал, но явили се други светове. Той поискал да изчезнат тези светове, но появили се нови светове. И накрая се обърнал към Истината и поискал тя да го научи. И тя му казала: „Посвети изцяло живота си на мен и аз ще те водя”. Той посветил живота си на Истината и след много обучение един ден тя му казала: „Ето ти Ключа”. Той завъртял Ключа и световете изчезнали. После видял една тънка граница, която всъщност била границата между Бездната и Върховната Неизвестност. И тогава Истината му казала: „Завърти отново Ключа”. Той завъртял Ключа и се изправил лице в лице с Върховната Неизвестност. И там на Трона видял Истината в нейната Ослепителност. Истината му се поклонила и казала: „Ти си вече Ключ за другите същества към Мен”. И той пожелал да слезе в Бездната, та даже и в световете, за да ги заведе пред Лицето на Великата Неизвестност. Това е Пътят, по който са се родили Старците. Само те са устояли пред Лицето на Върховната Неизвестност, защото те имали Ключа.  
Из Книгата - „Там, където свършват всички пътища”
 
Там, където всички пътища свършват
Там, където всички пътища свършват, е започнало Великото Отдаване. Така пътищата към сътворението и към световете свършват. Започнало е да се осъществява Древното Послание, Древният Път. Това Послание гласи: Отдаването е началото на Древния Път към Мистерията, сливането е средата на Древния Път към Мистерията, а Изчезването е краят на Древния Път към Мистерията. А когато Изчезването се е случило, то сам Абсолютът се е загледал в това същество. И това същество вече не принадлежи дори на Бездната, а на Абсолюта. Ето в какво се състои най-древното Послание.  
Из „Там, където свършват всички пътища”
 
Дарът на Безпътието и Незнанието
Велико нещо е Безпътието. Но не е лесно то да бъде разбрано, защото трябва да си извървял пътя на Жертвата, пътя на Отдаването и пътя на Смиряването. И тогава от Истината излиза Древна Ръка и казва: „Нека това същество влезе в Безпътието и в Незнанието”. И понеже Истината знае пътя на Безпътието и на Незнанието, самата тя дава Дара на Безпътието и Незнанието, защото е Майсторът на пренасянето. Така избраните биват пренесени пред Трона на Абсолюта — Мястото, където всички пътища свършват.  
Из Книгата „Мистериозни неща”
 
Независимите Старци
Това се случило в Древността. Един стар дух бил голям поклонник на Истината. Той искал чрез Истината да открие крайната цел. И случило се така, че Истината го захвърлила в Безкрая. И поживял там дълго време без приятели, без планини, без морета, без цветя. А Истината му казала: „Само мълчи и чакай”. И понеже имал Любов, той чакал милиони години и времена. И един път явил му се Глас от Мистерията и му казал: „Ела, Сине Мой, до Трона Ми”. И казал му Прадревният: „И ще се наречеш Старец”. Така са се зараждали Независимите Старци.  
Из „Мистериозни неща”
 
Така се родили Изначалните
Това се случило в Древността. Един стар дух много усърдно търсел Абсолюта. И минали милиарди години и времена, и безвремия. И бил захвърлен този дух в Мистерията. И чакал ли той там, чакал ли. И бил обвит в древна, черна мъгла. И после се чул взрив. И бил разпилян той и външно, и вътрешно. И останала само Искрата в него. И тогава Върховният му казал: „Ела, Сине Мой, и ще се наречеш Харарама — Изначален”. И така се родили Харарамите — Изначалните.  
Из Книгата „Падението на Мъдреците”
 
Пропаднал много назад в развитието си
Това се случило в Древността. Един Мъдрец жадувал за истинското знание. Той много го изучавал, много го търсил и накрая го открил. После се явили странни времена. Дошли дни на сурови изпитания. Той не могъл да устои и пропаднал много назад в развитието си. Нещо дълбоко в него било разрушено. Той се озовал в дълбините на ада и оплаквал пътя си. Тогава се явил Глас отвътре от дълбините на ада и му казал: „Аз съм твоят Бог, но ти не Ме позна. Трябваше да избереш не истинското знание, а Любовта към истинското знание, Любовта към Мене. И тогава щеше да узнаеш тайната на действието, защото Любовта е действието, а истинското знание е само придатък.” Тогава Мъдрецът отговорил: „Избирам, Господи, Любовта към истинското знание”. И тогава Бог му казал: „И ето, ти вече излезе от ада, защото изборът е действие”.  
Из „Падението на Мъдреците”
 
Те се противопоставили на Бога
Мъдреците са Древни същества. В миналото те са били богове, които са отпаднали от Бога. Още в Изначалното време те живеели в Бога, в Неговата Вечност, в Неговия порядък, в Неговото всемогъщество. И в един момент те си помислили, че са равни с Него. Но после дошли събитията и те били изхвърлени на тъмно място, наречено земята. Те се противопоставили на Бога и Му заявили, че искат свобод