Теун Марес - Книга на афоризмите - Ученията на Толтеките

Код на продукта:   В наличност

10.50 лв. 14.00 лв.

Крайна цена с ДДС


- +
Поръчай Поръчай Изпрати запитване Добави в любими


Безплатна доставка

Безплатна доставка

за книги над 100 лв.
Бърза обработка

Бърза обработка

на поръчките
Книги с кауза

Книги с кауза

Даряваме част от приходите
Доставките се извършват със Speedy до офис или адрес на получателя.

Книгите се доставят в срок от 1 до 3 дни.

Можете да платите чрез наложен платеж, MyPOS или по банков път.
 
Толтек не подразбира нация, а воин на духа, воин, който е достигнал до познанието на чистия дух, така нареченият свободен вятър.
В пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен път на развитието и свободата.
Пътят на толтеките е изключително практически път на Мъдростта, това са истинските атланти.
Толтеките имали изключително дълбока мъдрост. Те са били хора на силата и тяхната сила е идвала от почитанието на техните вождове, старите и мъдри толтеки. Старите и мъдри толтеки са имали космическа връзка, пряка връзка с Белите космически братя. Поради тази връзка те били надарени с изключителна висша мъдрост. Те прониквали в нещата. Тази мъдрост им давала свещено прозрение за всички неща.
Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите Божествени идеи и истини на хората.
Какво представлявали в началото толтеките? Те имали много прости и пробудени чувства и могъщи усещания. Техните усещания, тяхното много дълбоко чувство е било тяхната голяма окултна сила. Това важи и за днес. Такава Божествена Любов, такова Божествено чувство, което е огромна сила и може да променя светове.
„Тайната на Любовта е тази, че Тя създава Орела в човека”. Любовта е самото осъзнаване. Всичко, в което си постоянен, се сътворява в тебе. Орелът е тази истинска Любов. Тя се постига с висша динамика, с висша чистота, с владеене на себе си, а за да владееш себе си, трябва да си в единство с Орела.
Орелът е толтекското име на Бога. Орел... означава най-чистият Дух. Наричат го още Вечно Извисеният.
Що е Орелът? Това е една от най-дълбоките думи в света. На техния език се казва Куаутли.
Първото значение на думата Орел е: Великата тъмнина. Всички минават през нея, защото това е важен път. Второто значение е: Древната Светлина. Третото значение е: Абсолютната Бездна. Значи тук въобще не става въпрос за светлина, нито за тъмнина, а за нещо много по-дълбоко, включително и от идеята за Бог. Това е Нещото, от Което е произлязъл и Бог. По външен начин казано, Орелът означава източникът на всичко. Например за обикновените хора Той е източникът на живота, понеже те не знаят, че има по-дълбоки неща от живота, разбира се, и от смъртта. За толтеките това е вече нещо по-дълбоко: това е познаване на Пустотата. Тази скрита дума Куаутли означава Великата Пълнота. Значи ти трябва да постигнеш своята истинска природа, защото Орелът е просто в теб. Ти трябва да постигнеш самоосвобождение.
Мъдростта идва от ядрото на Истината, от ядрото на Тишината. Именно от там е произлязла тайната на Орела. Орелът означава висшата пробудена същност. Това е Бог в човека.
За толтеките най-важното нещо било да чуват безсмъртния глас на Истината, там те се концентрирали.
Според висшите толтеки над всичко е Истината и тя може да се овладее, но трябва да се извърви строго определен път. Този път се нарича пълно овладяване на скритите намерения. Да овладееш напълно своите скрити намерения, на окултен език означава да зародиш в себе си една велика жажда за живот, един велик устрем за вечност! В този устрем, в тази велика жажда за живот, за Божествен живот, мъдрите толтеки са чували ясно в себе си гласа на Всемирните Братя.
Толтеките казват, че ако съумееш да задвижиш намерението, то ще доведе до различаване, казват също, че действията на човека образуват тайната на неговия живот. Става въпрос за безупречните действия, изхождащи от намеренията, най-основното от които е отдаването на Истината, истинолюбието. Когато намерението е съкровено, ти виждаш чрез Еекатл, чрез своя дух, чрез своята първична чистота, чрез очите на истинския наблюдател.
Толтеките забелязали, че за твоето свободно движение ти е нужен преодоляващият поток на волята и този поток реално съществува. Но същественото е ти да оформиш тайната на своето намерение. Твоето намерение към нещата трябва да е съкровено изработено и никой да не го знае.
Според толтеките който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята енергия и него го очаква митоте, хаосът, поглъщателят.
Ако не разбереш езика на Истината, ти си чужденец, а който разбере този език в себе си, той става Орел, той става свободен. Толтеките осъзнали, че само чрез Истината ти можеш да живееш в себе си, в своето свободно съзнание.
Духът на толтека работи с Истината и затова той никога не попада в затворите на ума, в заточението на ума. Никога не попада в затворите на събитията, никога не попада в мрежите на погрешните възприятия. Защо? Защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят. Духът не допуска неправилно възприятие, защото той никога не се отделя от Истината.
Толтеките използвали най-висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е безупречност. Толтеките не се нуждаели от религия, а от безупречност. Те осъзнали, че безупречността е призоваване за мистично участие в Орела. Мистично участие, от друга страна и на Орела в човека.
За тях единствената истинска наука е свещената наука. Тя е по-религиозна от самата религия. Извън безупречността, науките, религиите и ученията са илюзорни. Толтеките открили, че безупречността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата.
Ако не си безупречен и изключително честен към себе си, ти оставаш в старото възприятие, а то се превръща в погибел на твоята енергия и развитие. Без безупречност и безжалостна честност новото възприятие се скривало и ставало неуловимо.
Толтеките говорят един особен език – нахуатъл толи – един от атлантските езици, останал впоследствие в някои народи. На техния език думата акулюаке означава „толтек”. Всяка дума в един такъв език като толтекския има три предложения, три нива, които не си пречат. Първото значение на думата, външното значение е: „високите”, „силните”. Вътрешното значение е „изкусните”, „вещите”. И най-дълбокото значение, Божественото, е „майсторите”, „учителите”.
При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората е воин. Воинът има три степени: воин от първо внимание, воин от второ внимание, воин от трето внимание. И трите степени на воина са отдадени на безупречност, на все по-голямо отдаване. Първата степен е по-малка степен на безупречност; израствайки, те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-високо ниво – първа степен толтек. Който надрасте тези степени и постигне постоянна безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината. Първата степен е отдаване на Истината и проучване, втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. И накрая орел, последната, специална степен в тотална служба на Орела и на Неведомото.
Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя постъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре в тайната на Орела, в тайната на Истината. Именно тука, в безупречността, се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата” – тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. Тотално разрушение в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третия пръстен, той е постигнал мярка за думата „култура”. Думата „култура” в езика на атлантите означава нетленност, изначалност. От тук почва културата.
Да имаш чисто сърце, означава да умееш да сгъстяваш в себе си най-древния огън на Орела. Това е умение да сгъстяваш в себе си истинските знания, т.е. знанията на драконите, наречени третия пръстен на силата.
Третият пръстен на силата е точно осъзнаване, не е някакви знания, не е разсъждения, не е разбиране. Да осъзнаваш според толтеките, означава да уловиш същността и да имаш все повече Истината в себе си. А Истината за толтеките е била много важна, защото имала очи от безкрайност – нещо, което надхвърля всички ограничения. Но толтеките знаели, че било много трудно да имаш Истината постоянно в себе си. Тези, които имали постоянно Истината в себе си, били най-високата степен – дракон-орел, това е степента на Старците и Предците – техните древни Старци, Велики Учители и Предци.
Безупречността е най-необходимото качество за придобиване на осъзнаване.
Що се отнася до Нагуала, или Учителя, смята се, че Учителят е същество, което обладава специална енергия, една специфична енергия, която може да помага на другите. Нагуалът е човек, който има способност да направлява хората към собствения им Орел. Нагуалът учи човека на това, че самият човек обладава могъща сила, която го свързва с Орела в самия него. Тази сила е вътре в самия човек и тя е една специфична енергия, това е чистата енергия. Тази могъща и специфична енергия, която свързва човек с Орела, е наречена от толтеките чистото намерение.
Воинът трябва да се домогне до своето истинско намерение, защото истинското намерение осъществява чиста връзка със свободата.
Животът на воина е много строг. Ако искаш да станеш воин, воин за свобода, воин за Истината, да живееш за Истината, за да бъдеш приет от толтеките, те са изисквали само едно нещо и това вече означава, че ще бъдеш приет. Трябва да имаш могъщо чувство за самодисциплина. Не някой да те учи, не някой да те възпитава, ти самият да се възпитаваш. Защото истинската дисциплина произлиза от теб. Не от правила, не от хора, даже не от учители.
Пътят на воина е чисто практически път, по който енергията се овладява постепенно и все повече се изостря. Колкото е по-чиста, е по-остра и проникваща. А знае се, че енергията е най-могъщото оръжие, но при едно условие – когато е овладяна.
Воинът не прави никакви разходи. Така той превръща енергията си и словото си в меч, в оръжие. Този меч е именно ключът, не само срещу всяка опасност, но той поразява и смъртта. Воинът побеждава с изначална енергия. Той я съхранява, събира я и тя се превръща в изначално оръжие.
Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката огнена енергия. Ако обичаш Истината, тя постепенно ще те научи как да се изразяваш.
Всички действия на воина са стратегии. Всяка истинска стратегия е свързана с недеяние. Това изкуство представлява тайното деяние на сърцето, т.е. тайно учение, или дълбоко скрито благородство, което никой не вижда, освен осъзнатия толтек и Орела. В това дълбоко благородство се решава животът на душата и на Духа.
Воин означава да започнеш стратегически постепенна и постоянна война. Става въпрос за много хитър враг, той е ефирен, той е без тяло, той внушава, той отклонява, той разубеждава. И те му обявяват тотална война в себе си, но стратегически, постепенно и постоянно. А това означава да имаш правилна любов към себе си. Който има изключителна любов към себе си, той е придобил мощно средство. То е наречено правилната независимост.
Пътят на воина е в това да избереш собственото си развитие, а това означавало да направиш най-голямото благо за себе си и за другите.
Пътят на толтека е да въведе твърд ред там, където цари хаос. Толтекът има за цел да победи напълно злото в себе си. Защото това напълно променя гледната му точка и образа на живота.
Обикновеното човешко съзнание е хаос. То е фабрика, работилница за проблеми, затова целта е да бъде овладяно. Победата над този хаос води до Посвещение в безмълвното знание.
Оплакването, недоволството и непостоянството означават, че твоето внимание е хванато, уловено, уловена е твоята енергия. Затова трябва много да внимаваш какво става в теб. Какво става в твоето въображение, в твоите представи. Защото, ако тъмните духове не те победят в думите, ако не ти изкривят думите, начина на мислене и разбиране, те ще действат в представите, ще ти внушават кошмари.
За толтеките най-малката лоша постъпка е всякога процеп, откъдето влизали нечисти сили, наречени паразити. И те смятали, че по пътя на безупречността всички процепи се затварят, т.е. безупречността затваряла процепа.
Всеки, който не е обикнал твърдо и напълно Истината, той е изгубил правилното си разбиране за нещата. Така той е затворил пътя си и в него са навлезли паразитите. Паразитите имат ум, но нямат същност, нямат душа и затова търсят жертви.
В ума на човека има много живи същества с безбройни мнения и гласове. Умът чува много гласове. Те идват от много други светове и реалности. Ето защо толтеките решили, че умът трябва да бъде напълно пречистен и овладян. Това е най-опасният враг, най-опасната болест – неовладеният ум. Това е основното, което трябва да се постигне.
Паразитите работят много тънко и незабележимо. Те работят тайно в човека и го копаят. Паразитите обичат човека да е умствен, а не духовен – да умува, да мъдрува и т.н., но не и да е духовен. Те знаят, че умственият човек не може да срещне реалността, каквото и да му се случи.
Всяко съзнание, което се саморазрушава се контролира от паразити.
Паразитите си имат своя тайна история извън развитието на организмите. Според толтеките човечеството не може да разбере, че е станало храна за една прастара паднала цивилизация и че борбата с тази паразитна цивилизация още се води. Изцелението от тази паразитна цивилизация е само едно – чрез безупречност.
Най-широката врата за многобройните паразити си остава егото. Толтеките забелязали, че егото не желае да признава своите недостатъци. То имало склонност да оправдава своите постъпки и така то ставало все по-голяма жертва на тескатлипока, все по-голяма жертва на илюзията. Едно нечисто изразено съзнание се сраства с паразитите и вече не може да живее без тях. Те взаимно се хранят.
Паразитите са проникващи. Те могат да влизат отвътре и да формират желания, интереси, настроения и най-различни планове за твоя живот. Най-лошото е, когато паразитите проникнат в съзнанието и започнат да ръководят неговото поведение.
Човекът, поради своето неразбиране, сам позволява на паразитите да го отклоняват от правия път. И така, чрез много позволения, те стават все по-силни, завладяват волята и намеренията на човека, и го препрограмират.
Едно от най-лошите неща е, че тези паразити са съумели да ограбят, според толтеките, и дълбока част от съзнанието на човека. Значи, не само от тялото, от ума и сърцето му, те са стигнали и до съзнанието и голяма част от съзнанието са успели да ограбят. А чистото място в съзнанието е място за висшите идеи. Така човек почва да губи равновесието си, вярата си и започва да строи повърхностни планове за живота.
Когато един човек вземе много твърдо решение да върви в пътя на Истината, той вече има ключът за постепенно парализиране на всички паразити.
Това, което отстранява паразитите най-много, е Любовта. Любовта оставя чисти, бели следи в другите хора и в другите същества.
Толтеките избрали пътя на бунта, защото другият път означавал да се предадат на паразитите и да станат хора на света, както другите раси. И затова нарекли себе си воини. Воинът е човек, който напълно осъзнава присъствието на паразитите. Той напълно осъзнава, че те съществуват, това е много важно, за да им обявиш война.
За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития. За воина борбата с враговете е сражение за една по-висша енергия, по-голяма будност. Нищо излишно, никакви излишни разходи, а могъщо внимание за безупречност и овладяност. Защото силата, която ни предизвиква и ни призовава, тя ни призовава нарочно, тази сила излиза от Орела, тя ни предизвиква да израстваме към още по-голяма будност.
Воинът има четири основни врагове. Той става истински воин и истински толтек, когато се справи и с четирите. Не само с единия или двата, и с четирите основни врагове на живота.
Според толтеките враговете са много ценно нещо. Врагът идва, за да те направи много дълбок, за да израснеш в своето безсмъртие, в своето безсмъртно тяло.
Първият враг е страхът. Целта на страха е да увеличи нашата будност и нашата внимателност. Човек се е освободил от страха, ако умее да странства в дълбините на своя собствен Орел, т.е. в своя чист Дух, който познава само свободата. Орелът е най-големият враг на страха, защото в Нищото страхът е без име.
Вторият враг е будността, трезвостта, най-тънкият, най-коварният. Будността е качество на чистия ум. Тя не е качество на чистия Дух, а на чистия ум. Именно затова е опасна, защото будният човек може да си помисли, че всичко може да узнае за Бога, за Орела. Едно е да имаш будност, съвсем друго е да имаш Мъдрост. И затова именно тя е най-коварният враг, защото е полусъзнание, полусветлина. Има будност, която освобождава човека от митоте, човешкото съзнание, хаоса. Тази будност е полезна. Има будност, която прави човека господар на съдбата си и му дава чувство за отговорност. И тази будност е полезна. Но при толтеките търсим нещо по-дълбоко. Търсим третото внимание. Нещо, което те освобождава от илюзии, от трезвостта и личната сила.
Воинът използва силата на будността, което означава: в миг на опасност той отделя голямо внимание на Орела. Насочва цялото си внимание към Орела, да се свърже с Него.
Третият враг е личната сила и увереност. Падналите използват силата си за лична изгода, докато осъзнатите превръщат силата си в свой съюзник. Силата е само едно необходимо средство, чрез което да усилваш живота на другите. Силата освен това е дадена, за да изпълниш живота си със смисъл.
Четвъртият основен враг е старостта и смъртта. Воинът я поразява с изначална енергия, с чистото намерение. Толтеките видели, че четвъртият враг бил много тайнствено скрит и загнезден в йоллотл, в сърцето на човека. Тоест смъртта е влязла поради неправилно отношение към Истината. Така толтеките разбрали, че смъртта е болест на съзнанието, защото смъртта означавала отказ от Истината, отказ от стремежа към безупречност.
За толтеките смъртта – това е изгубената безупречност. Според тях способността да се греши, означавала да увеличаваш смъртта в себе си. Прозрели, че човекът е умрял вътрешно и че явлението смърт е вътрешно явление, защото човекът живеел в тескатлипока, в илюзията. Забелязали, че живеещите в илюзията не умеели да общуват с Истината. Истината общувала и говорела отвътре само на чистото намерение. Така толтеките открили, че чистото намерение било ключът за разрушаването на четвъртия враг, наречен смъртта. Безупречният няма възприятие за смъртта и затова тя не съществува. Ако я възприемеше, тя щеше да съществува, но той няма възприятие. Орелът му отстранява това възприятие.
По пътя на безупречност воинът започнал да открива много неща:
1. Да не се въвлича в битка, която не му носи духовно израстване и извисяване. Значи нищо излишно!
2. Той започнал да избягва сложността, защото тя ограбвала личната му сила и енергия по пътя към Орела. Той избрал Пустотата.
3. Когато се явявала трудност, той я опростявал и се стараел да я преодолее. Тогава придобивал още по-тънко познание.
Воинът от трето внимание умеел да слуша. Той прекъсвал разумния диалог, включително и разумния диалог със своята душа. Така той умеел да чува това, което е отвъд него и което е по-дълбоко от него.
4. Воинът разбирал, че престоят му на земята е ограничен и че Орелът може да го призове във всеки миг. Това го карало да бъде още по-безупречен. Той превръщал обикновеното време в магическо, свещено време. Така той постепенно започнал да се завръща в тамоанчан, тринадесетото небе. На толтекски език тамоанчан означава мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. боговете.
Толтеките забелязали, че отдавайки се на безупречност, в един определен момент се стига до там, че способността да се греши бивала ограбена. Самата безупречност била древна традиция. Това е една от най-дълбоките древни традиции във вечността, във вътрешната вечност.
Безупречността е по-дълбока и от настоящето, защото тя означавала отдаденост на Истината.
Толтеките казват, че който е погълнат от външната окръжаваща среда, той изгубва своята истинска същност. Човек не трябва да е погълнат, а да прониква в тази среда. Ако окръжаващата среда поглъща човека, той започва да губи своята свобода.
Безупречността е действие на свободата.
Толтеките-воини се наричат още ловци на енергия. Ако воина го гони тигър (голяма опасност, голяма трудност), тигърът няма да му вземе енергията чрез страх, толтекът ограбва тигъра. Воинът знае, че това, което го гони, не е самият тигър, а една много силна, мощна и активна енергия. Той забравя за тигъра. Той се изправя срещу енергия. Воинът умее да задвижва чистата енергия на духа. Как? – С дълбоки, чисти намерения, дълбока любов. Тогава тигърът усеща тази енергия и я заобикаля. Той познава първичната енергия. Знае, че е огнена и всепроникваща. Дори и той е създаден от нея, само че от нейното паднало качество. Оцеляването на воина зависи от чистото намерение. А то, според толтеките, означава пътешествие на воина в собствения му Орел. Тогава Орелът изпуска един лъч и тигърът променя посоката си. Ако отделиш голямо внимание на тигъра или пък на страха, тогава твоето внимание ще бъде уловено. А щом вниманието ти е уловено, и твоята енергия ще бъде хваната, уловена. Това важи и за проблемите. Значи най-опасното е, ако един проблем ти хване енергията.
Енергия на воина е необходима за най-важното сражение в живота, сражението за раждането на Истината в себе си.
Благодарение на постоянството в безупречността толтеките натрупват постепенно могъща висша енергия, чиста енергия. И когато Орелът, т.е. Бог, им даде условието, т.е. тежко събитие, те скачат над света и над вселената. Получават процеп между световете и излизат от ограниченията. Те преодоляват така, с това натрупване, всички видове паразити – и външни, и вътрешни, и сътворени, и несътворени. И стават част от тайната на Орела, защото те са избрали Орела и Орелът ги е избрал.
Окото на толтека, това е погледът на духа, а духът вижда винаги чисто и ясно. И всяко тежко събитие му носи нова степен на осъзнаване.
Толтеките разбрали, че опасностите са само във външната вселена, а вътрешната вселена е неуязвима и те се устремили към нея, но използвали външната вселена, за да натрупат опит. Във вътрешната и безопасна вселена разбрали, че там е неуязвимостта, свободата, но за да влезеш в нея, необходима е много висока степен на безупречност. Иначе Орелът те изхвърлял отново във външната вселена, във външните светове, просто за да се учиш.
Според толтеките същественото е в това, къде е насочено твоето възприятие. Това, което възприемаш, това съществува. Това означава, че ако възприемаш само Теотл-Орела, тогава Той ще съществува в твоя живот и нищо друго, т.е. Истината ще съществува.
Толтеките нищо не осъждат. Само чисто и дълбоко наблюдение. Наблюдавайки грехопадението, толтеките, т.е. атлантските мъдреци, видели в него тънкия замисъл на Куаутли, Орелът. Те разбрали защо човекът е трябвало да падне. Защото целта на Орела е била самият Той да се издигне в човека. А що се отнася до самото грехопадение те го приели като дар. Разбрали, че е дар, защото то може да се преодолее само чрез Истината в човека. Значи Орелът предизвиквал Истината в тях. А именно тази Истина в човека, това е всъщност и същността на Орела. Така те разбрали чрез правилно наблюдение, че Орелът иска Истината да се разгърне в човека и човекът постепенно да стане част от Орела. Те наблюдавали, че безупречността по някакъв странен начин разрушава грехопадението... и завръща на воина неговото истинско виждане.
Според толтеките човек може да промени живота си само ако тръгне на истински поход към себепознание. Това е поход на живот и смърт, това е поход на пълно преображение на себе си. Това е личен избор, но това е пътят към себепознанието.
Толтеките забелязали, че когато се упражнявали в безупречност, възприятието ги освобождавало и... ги обожествявало. Това възприятие в света те го нарекли Теотл, което означава Бог, или по друг начин казано, Обожествяващият нещата. Така толтеките открили, че ако възприятието те обожествявало, човек ставал господар на живота си. Това възприятие се превръщало постепенно в мъдрост. Правилното възприятие отстранявало нещо много важно, нещо много старо и много древно, нещо по-старо дори от спомените на човека. Това старо нещо било тескатлипока, или вселенската илюзия.
Толтеките казват: емоцията произлиза от нисшата душа, възприятието произлиза от висшата душа, а интуицията – тя е поток от духа. Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от интуицията. То има голям обхват. Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята душа. Това е наречено при толтеките илнамики – означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си. Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.
Възприятието изисква да имаш осъзнаване, душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.
Това, което възприемаш, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско или нещо друго – това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира. Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш, е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност.
Разликата между хората е разлика във възприятието, а нашето възприятие е тайната на нашия живот. Това възприятие се определя от намерението. Ето защо човек трябва да проучва своите възприятия. Ако възприятието е всеобхватно, то може да възприеме огромната сила на Орела, то може да възприеме огромната сила на Духа. Който може да възприеме всеобхватното, той възприема и неговата сила – така е устроен пътя на свободата. А мъдрата сила се придобива чрез всеобхватност. Това качество ние го наричаме Любов, толтеките го наричат всеобхватност.
Те казват: Цялата вселена е едно огромно яйце от възприятия. И това, което трябва да се излюпи от нея, е много по-грандиозно от самата нея. То е по-величествено от всички звезди и реалности.
За толтеките вселената е обусловена реалност, ограничена реалност. Тя е капан за възприятията, докато свободният свят се намира на друго място, в друго измерение, т.е. в Тайната на Орела.
Толтеките казват: Ние имаме грандиозна задача – да се изплъзнем от яйцето вселена и да се върнем при могъщите птици, Предците, Великите Учители.
Толтеките забелязали, че когато си устремен към Истината, Орелът се насочвал към тебе и започвал да те учи със знаци и духовни изрази. Чрез безупречност те натрупвали лична сила, сияеща сила, чрез която се подготвяли за срещата с Истината. Те знаели, че ако не бъдат подготвени, щели да бъдат унищожени от нейната страхотна сила, защото Истината е най-древната сила, невероятна сила, ядрото на всякакво могъщество.
Наблягайки изключително много на безупречността, толтеките разбрали, че това е единственият начин безопасно да стигнат до Истината и до нейното съкровено ядро. Защото...само тогава Истината щяла да им даде дара на Куаутли, на Орела, дарът на свободата.
За срещата с Истината се изисква безусловна безупречност. Само чрез безусловна безупречност човекът влизал в третия пръстен на силата. Такъв човек не е нито тяло, нито ум, нито разум, нито някаква аура, защото всички тези неща са само съставки, елементи. Истинският човек е станал СЪКРОВЕНО ЯДРО, отломък от тайната на Истината.
Истинският толтек се отличава по това, че има непреклонно намерение да открие съкровеното ядро на Истината! И това става по пътя на постоянни упражнения в безупречност.
Който върви в пътя на една безжалостна честност към себе си, той придобива едно тайно умение. Това е умение да чувстваш правилно пътя си, когато си попаднал в голяма тъмнина и мрак. В този случай Орелът им давал нещо от себе си, нещо отвътре, чрез което те ставали Еекатл, чист дух, свободно дихание, свободен вятър, т.е. те ставали свободни.
Толтеките знаели, че във външния свят човекът е заключен във форма, за да се освободи тя чрез безупречността. Иначе формата все повече ще заключва човека. И паразитите все повече ще измъчват човека.
Ние не сме тела, ние не сме форми, ние не сме хора. Ние сме древни същества.
Само който се стреми в безупречност, ще се добере до истинско обучение, което става отвътре. Ето защо това, което прави Нагуалът с един негов ученик, е да го лиши от увереността, че Нагуалът ще направи всичко за него, защото целта е ученикът да стане независим човек. Нагуалът прави така, че ученикът да не му вярва много, за да усили увереността му в самия него. Толтеките учат своите ученици така, че в изпитанията сами да извлекат даровете на силата. Така, когато воините издържат сами в изпитанията, те надаряват себе си с голямото преображение, иначе щяха да бъдат лишени.
Орелът е дал вродена сила в душата и в Духа, които могат да победят всякакво изпитание. Той е, Който е силата въобще на нещата.
Толтеките казват: Всичко във вас е сила, даже и злото във вас е част от силата. То не трябва да се изхвърля, а да се преобрази.
И казват още толтеките: Силата е сила, когато се превърне в свобода и очарование от живота.
Да разбереш твоята изпусната лоша постъпка, означава да разгадаеш в себе си стара тайна, която е забулена и скрита вътре в самия тебе. Ето защо воинът води сериозна битка за правилно отношение към себе си и към нещата отвън.
Всяка битка на воина е сражение за достойнство, за простота и за безпределност. Толтеките забелязали, че дори и най-обикновената и безобидна чиста постъпка носи на воина невъобразима сила. Така се оказало, че простотата е велико действие, защото в нея е премахнато абсолютно всичко излишно; простотата била могъщата сила на Безпределността.
Толтекът умее да отстранява своя вътрешен диалог и така той стига до своето чисто изначално пространство, което е наречено Теомоштли, т.е. Вътрешната тишина, или на толтекски Божествената книга.
Едно от най-важните неща, свързани с отдаването на безупречността, е това, че безпокойството естествено се отстранява. Толтеките разбрали, че безпокойството означавало увеличение на злото в човека, докато безупречността увеличава други неща – дълбочината и правилния опит.
Толтеките водят битка за придобиване на една особена способност – способността да видят пряко Безкрайността, една от най-важните способности. Тази способност е по-дълбока от времето и от вечността. Вечността е само преход към Безпределността.
Толтеките забелязали, че мислите не са наши – става въпрос и за хубави, и за лоши мисли. Те са особени посетители и ти самият трябва да решаваш за колко време да ги приемеш. Те са гости, толтеките ги наричат птици. Те не са твои. Съзнанието е твое, безмълвието е твое, но мислите не са твои.
Толтеките забелязали, че тези, които не са се отдали на безупречност, т.е на пътя към Орела, те стават плячка на мислите-птици, на силите на света и на съдбата. Според толтеките осъзнаването е по-могъщо от мисълта и затова в осъзнаването птиците, мислите, изгарят. Никакво черно внушение не може да ти повлияе, ако осъзнаваш откъде идват мислите.
В нас е скрит зародишът на магическата птица на свободата.
Толтеките казват: свободата се намира в силата на безмълвието. ... вътре в нашата воля, в нашето съзнание, в нашето безмълвие има огромна воля. И ако ние позволим, тя ще ни обхване мощно, а тя е създадена от Орела и от Предците. Тази воля е свързана с нашия стремеж към Безпределност. Тя не идва от нашето детство, а тя идва чрез нашето отношение към Безпределността. И когато човек се е отдал на безупречност, тя идва и тогава нищо не може да устои на мощните вълни от воля. Именно стремежът към безупречност ни прави сродни с тази воля.
По пътя на безупречността толтеките разбрали, че са космически същества с необикновена съдба. И нещо повече... същества и отвъд вселената.
За толтеките пътят на безупречност бил отделяне от злото, от застоя и втвърдяването. Те минали през големи изпитания, но осъзнали, че който съумее да влезе в мрака, излиза с ново знание, с нова мъдрост и с нова, обновена вътрешна сила.
Толтеките са живели много дълго време в Атлантида. Става въпрос за стотици хиляди години упражнения в безупречност, опит и израстване на високо ниво. Днес толтеките са много тънко скрити от погледа на обществото и затова обществото не ги вижда, но те бавно проникват и навлизат в света, все повече и все повече.
Толтеките казват: Свещеният подход превъзхожда всички събития, всички трудности и всички изпитания. Свещеният подход към нещата означава още смирение. Смирението е виждане, а виждането е спасение. Орелът позволява да имаш око. Щом си чист, можеш да виждаш скритите, съкровени неща, включително и Неговия замисъл.
Който обича свободата, е предан на Нелтилицтли, на Истината.
За толтеките светът е една безконечна тайна.
Техният жрец Атлант казва: Завърни се в себе си и тайната ще те прегърне.


Отзиви

Все още няма отзиви

Бъдете първия, който да оцени "Теун Марес - Книга на афоризмите - Ученията на Толтеките"


Напишете отзив!

Изберете звезда, за да оцените "Теун Марес - Книга на афоризмите - Ученията на Толтеките"


Създайте отзив